3. СЛЪНЦЕ И МАРИЯ

Том ІV: Митически песни

Мома Марийо, Марийо!
Мария либи слънцето,
Мария вън не излази,
слънцето да я не види.
Марии майкя мащеха,
Марии вяра не фата:
окъпа мъжко детенце,
опрала песлин пелени,
та ги по двори разпросна -
темен са облак зададе,
та ситна роса прироси.
Майкя Марии думаше:
- Моме Марийо, Марийо,
я изляз вънка, Марийо,
събери песлин пелени!
Излязла беше Мария
пелени да си събере;
ка я видяло слънцето,
три дни стояло, греяло,
изпогори малки моми,
малки моми по нивето,
косачите в ливадето.
Слънцу си майка думаше:
- Синко ле, ясно Слънчице,
стига стоя, стига грея,
изгоряха малки моми,
малки моми по нивето,
косачите в ливадето!
На кога бъде Слънчице,
на личен ден, на Велиден,
по на личен, на Гергьовден,
а ти ми пусти люлила,
люлила на крива връба;
да върват моми и жени,
и кара-гюзел невести
в люлила да се люлеят,
давно ми дойде Мария
и тя в люлила да влезе,
в люлила да са люлее,
а ти й дигни люлила!
Послушало е слънцето.
Кога било на личен ден,
на личен ден, на Велиден,
по на личен, на Гергьовден,
а той ми спусна люлила -
вървяле моми и жени,
та са в люлила люляха.
Марии майкя думаше:
- Синко, дащерко Марийо,
я иди, синко Марийо,
я иди при твои еранки,
та са в люлила полюлей!
Послушала я Мария,
та са хубаво премени,
па на люлила отиде.
Щом в люлила са покачи,
Господ издигна люлила.
След Мария си тичаше
Марии майкя мащеха,
теком течеше, викаше:
- Синко, дащерко Марийо,
азе ща да ти заръчам:
кога ми идеш, Марийо,
на слънчовите дворове,
ти говей свекру, свекърви,
говей им девет години
и на девера Огняна -
и нему говей четири,
четири и половина;
свойго другому година,
година и половина!
Послушала е Мария,
та е говяла, говяла,
свойго другому година,
никому ка не продума.
Не потърпяло слънцето
година и половина,
ами Мария напусна,
та са годило слънцето,
та юзе Дена Деница.
Накарале са Мария,
Мария да ги венчее,
на слънце сестра да стане.
Та зеле да ги венчават -
Мария свещи държеше.
Догоряха й свещите,
загоряха й пръстето -
тя токо седи, та мълчи.
Сгледа я Дена Деница,
па си Марии думаше:
- Ако си глуха и нема,
та не си, мома, и слепа!
Догоряха ти свещите,
загоряха ти пръстето.
А Мария им продума:
- Тене ле, та мой свекре ле!
Прощавайте ми говене,
говене, често кланяне:
нито съм глуха, ни нема,
нито съм, тене, па слепа,
на ма е мама зарекла,
зарекла да ви говея:
свекру, свекърви до девет,
до девет, тене, години,
а на девера Огняна
четири и половина,
свойго другому година,
година и половина.
А той ме, Боже, не чака,
ами ма млада напусна.
Като я зачу слънцето,
а то са Богу помоли:
"Аз не ща Дена Деница,
на ща да зема Мария!"
Остана Дена Деница,
остана на венчилото.
Дена са Богу молеше:
- Боже ле, вишни Господи,
стори ма, Боже, престори
на какво-годе пиленце!
Стори я Господ, престори,
престори на ластовица,
та фръкна, та си исфръкна
из слънчовите дворове.
Като видяло слънцето;
това ми пиле хубаво,
спусна са, та му отряза
пленици от тилниците -
та да са знае, приказва,
че това ми е пиленце
от слънчовата невяста,
що ми я млада напусна,
напусна от венчилото.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.