27. ДВА ОВЧАРЯ И САМОДИВА

Том ІV: Митически песни

Двама бракя стадо пасли,
пасли са го по могили,
по могили бешовишки,
замръкнали у зло место,
у зло место, одвъртливо,
одвъртливо, откарливо.
Па легнаа, та заспаа,
па си дойде самодива,
та уземе меден кавал,
меден кавал, кован кривак,
па отвърти сиво стадо:
замами го горе-доле,
горе-доле в бели Дунав,
в бели Дунав, в стредореко -
размамва го с меден кавал,
развръща го с кован кривак.
Събуди са по-стар брата,
па си ока по-млад брата:
- Стани, стани, по-млад брайно,
стани, стани, да не станеш!
Я камо ни сиво стадо?
Дошла си е самовила,
откарала сиво стадо!
Па си пойдат в равни друми,
среща иде свети Кола.
Отговара по-стар брата:
- Добра среща, свети Коле!
Като идеш од оздоле,
од оздоле, од Загоре,
не виде ли наше стадо?
Одговара свети Кола:
- Фала Боже, двама бракя,
и да вида - не познавам:
в долна земня много стада.
Заминаа до два бракя,
среща иде свети Иван.
Одговара по-стар брата:
- Добра среща, свети Иван!
Като идеш од оздоле,
од оздоле, од Загоре,
не видва ли наше стадо?
Одговара свети Иван:
- Фала Боже, двама бракя,
и да вида - не познавам:
в долна земня - много стада.
Заминаа до два бракя,
среща иде свети Гьорги.
Одговара по-стар брата:
- Добра среща, свети Гьорги!
Като идеш од оздоле,
од оздоле, од Загоре,
не видва ли наше стадо?
Одговара свети Гьорги:
- Фала Боже, двама бракя,
и да вида - не познавам -
в долна земня много стада.
Одговара по-стар брата:
- Наше стадо много лично,
много лично и прилично:
звънец бие за иляда,
кьосе му е за две иляд,
звънец бие по Загоре,
а се чуе по планина.
Свети Гьорги одговара:
- Фала Боже, до два бракя,
как казвате - на прилика
ваше стадо в Долна земня,
в долна земня, в бели Дунав,
в бели Дунав в средореко;
пасеше го самодива:
размамва го с меден кавал,
развраща го с кован кривак.
Заминаа до два бракя,
отидоа накрай Дунав,
па си окат самодива:
- Фала Боже, самодиво,
я премами сиво стадо:
брату ще си пръвно либе,
на мен ще си мила снаа!
Излага се самодива,
та премами сиво стадо.
Одговара по-стар брата:
- Фала Боже, самодиво,
я подай ми меден кавал,
да размама сиво стадо;
я додай ми кован кривак,
да развърна сиво стадо!
Излага се самодива,
та си даде меден кавал
и си даде кован кривак.
Па си ду'на по-стар брата,
па си ду'на, та засвири,
та размами сиво стадо.
И узе си кован кривак
да развърне сиво стадо.
Не развърна сиво стадо,
на уДари самодива,
удари я по главата,
та изпади църни очи.
Па пойдоя до два бракя,
та си стигнат свети Гьорги.
Попитаа свети Гьорги:
- Фала Боже, свети Гьорги,
дали сакаш шиник с пари,
или сакаш крило дзвиски?
Одговара свети Гьорги:
- Ако зимам шиник с пари,
я би полье посребрило;
ако зимам крила дзвиски,
я би полье побелило;
кога дойде ден Гергьовден,
да заколяш вакло ягне,
това мене добра дара!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.