|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
25. СТОЯН ОВЧАР И САМОДИВА
Том ІV: Митически песни
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко, Стояне,
не си стадото разтирай
из самодивишки дъбрави
или като го разтиряш,
с тънка си свирка не свири,
да ми те дива не чуе,
дивата, самодивата,
да ся не бори със тебя.
Стоян майка си не слуша,
най си стадото разтири
из самодивишки дъбрави,
с тънка си свирка засвири,
самодива си покани
да дойде, да ся поборят.
Самодива ся вестила
кат малко момче рохаво.
Плиснали и ся вловили,
до три дни ся са борили,
Стоян ще да й надвие.
Самодива ся провикна:
- Вихрове, сестри вихрушки,
днес ще мя Стоян надвие!
Вихрове ся са спуснали,
вихрушки ся са съвили,
че са Стояна дигнали,
от дърво в дърво слагали,
от връх на връх дигали,
къс по къс го късали
н стада му са пръснали.
Източна България (Раковски, Българска старина, 1865, с. 164).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически
песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал
и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.
|