23. ОВЧАР И ПИРИНСКА ЮДА

Том ІV: Митически песни

- Да знаиш, майчю, да знаиш
каква сам мома загалил
на ворх Пиринска планина!
На ден ми по дваж дохода,
по две ми китки дониса,
ноще ми по триж дохода,
по три ми китки дониса,
по три червени абалки,
ала хи двори не знаем,
ни двори, майчю, ни порти!
- Питай е, сину, питай е,
отде ще ти са казува,
чие ще да е дъщере?
- Питах е, майчю, питах е,
ала са на смех казува!
Аднаж са каже от изник,
другош са каже от заник;
дене са, майчю, казува
от големото Райково,
кехайова е дъщере.
Ноще са, майчю, казува
от ворх Пиринска планина,
хайдут Колюва дъщере.
- Сину лю, я мой, сину лю,
ела ти майка събере
от девет гори гороцвет,
от девет момски градини
пелинен и вратикана,
и белана куминига;
да ти ги вшием, сину лю,
в калпакан и поесене,
че иди, сину, при нее
на ворх Пиринска планина.
Ако та близу наближи,
че си е мома хубава,
пак ку далеко побегне,
че ми е юда пиринска.
Стана му майка, посъбра
от девет гори гороцвет,
от девет момски градини
пелинен и вратикана,
и белана куминига,
че му ги майка зашила
в калпакан и поесене.
А ги си Стоен отиде
на ворх Пиринска планина,
мома далеко побегна,
и си Стоену думаше:
- Фарли, Стоене, калпакан,
калпакан и поесене,
тогав ща близо да дойда,
да ти, Стоене, донесам
зелен пирински здравечек,
здравечек, китка червена!
Стоян са мамка подмами,
свали червени поесе,
фарли калпакан на земе,
тогав го мома наближи,
наближи през кърст пригребе;
от земьона го дигаше,
на небоно го качеше,
от небоно го свалеше,
на земьона го спускаше.
и си Стоену викаше:
- Да си ти кажем, Стоене,
чия е майка по-хитра,
как са, Стоене, сабира
от девет гори гороцвет,
от девет момски градини
пелинен и вратикана,
и белана куминига!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.