|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
21. СТОЯН И САМОДИВА
Том ІV: Митически песни
Пасъл е Стоян шилета
по Ирин-Пирин планина,
по високите могили.
Валюм ги Стоян наваля
на студените езера,
студена вода да пият.
Че там си Стоян намери
три моми, три самодиви,
трите се голи къпеха.
Дябом ги Стоян издебна,
че им зе Стоян роклите,
роклите и престилките.
Едната му се молеше:
- Дай ми, Стояне, роклята,
роклята и престилката,
и зелен колан до мисци!
Не й даде Стоян роклята,
роклята и престилката,
и зелен колан до мисци,
ами я у тях заведе.
Година са са водили,
мъжко са дете намери.
Та че й Стоян думаше:
- Я да ми, Радке, поиграеш
самодивските игралки!
Радка Стоян у думаше:
- Дай ми, Стояне, роклята,
роклята и престилката,
и зелен колан до мисци,
язи ще ти поиграя
самодивските игралки!
Даде й Стоян роклята,
роклята и престилката,
и зелен колан до мисци.
Като си рокля облече,
роклята и престилката,
и зелен колан до мисци,
като си Радка заигра
самодивските игралки,
че са наляво завъртя,
надясно да са извие,
че из коминя изфръкна,
че на плочата стъпила
и на Стояна думала:
- Стояне либе, Стояне,
че нали знаеш, Стояне,
самодива къща не държи,
самодива деца не рани!
Габрово (СбНУ 12, с. 6, № 3).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически
песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал
и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.
|