20. СТОЯН ТЕЛЧАР И САМОДИВА

Том ІV: Митически песни

Стоян си телци пасеше
по самодивишки игрища
и с мешница си свиреше.
Самодиви са събрали,
събрали и са играли,
играли и се уморили,
че са високо фръкнали
по зелените елхици,
при студяни бистри кладенци,
по равни гладки полянки,
по цветни росни моравки.
Три са се голи съблекли,
че си сукмани съблекли
и златокрайки привязки,
и зелен пояс момински,
и самодивско забунче.
Стоян си чарда покара,
че я на валяк превали,
самодиви си издебна,
та им сукмани открадна.
Самодиви са излезли
и трите голи без ризи,
трите ся молят Стояну:
- Стояне, младо овчарче,
дай ни, Стояне, сукмани,
сукмани самодивишки!
Стоян им ги не дава.
Първа Стоян у думаше:
- Дай ми, Стояне, сукманче,
че имам майка мащеха
и майка ми ме убива.
Стоян й нищо не каза,
на й сукманче подаде.
Втора Стояну думаше:
- Дай ми дрехите, Стояне,
че имам до девет братя
и тебе и мене убиват.
Стоян й нищо не каза,
на й дрехите подаде.
Трета зовяха Раданка,
тя си Стояну думаше:
- Дай ми, Стояне, дрехите,
че съм си една у майка -
за синец и за дъщеря.
Ти да не секаш, Стояне,
самодива жена да водиш?
Самодива дом не събира,
ни ти деца отглежда!
Стоян си тихо говори:
- Яз такваз мома си търся,
да бъде една у майка!
Че си я у тях заведе,
с други я дрехи облече,
и се за нея ожени.
Три годин са се водили,
станала трудна неволна,
мъжка е рожба добила,
пануда му са сторили
и име му са гудили,
та са го Данчо нарекли.
Като година изпълнил,
година му са напили,
яли са, още пили са,
кумец Стояну думаше:
- Я да ми, куме, посвириш
със твоита гайда мешница,
кумица да ми поиграй,
как самодиви играят!
Стоян с мешница засвири,
а Раданка си заигра,
както хората играят.
Кум си Раданки думаше:
- Раданке, мила кумице,
що ми кумичке не играеш,
както самодиви играят?
Раданка куму думаше:
- Моли ся, куме, Стояну,
нека ми дрехите извади,
дрехите самодивишки!
И кум му са помолил,
я Стоян са е предумал,
сам си са Стоян излъга,
като му е рожба добила,
че не ще назад помисли.
Че й сукманче извади,
сукманче самодивишко,
извади, та й подари.
И Раданка се завъртя,
че из коминя изфръкна,
че на къщи е кацнала,
самодивишки си засвири
и Стояну си думаше:
- Нели ти рекох, Стояне,
самодива дом не домува!
Плеснала ръце, писнала
и е високо фръкнала,
та е далеко отишла
у пусти гори зелени,
до самодивишки селища,
на момински кладенци.
Там се Раданка окъпа,
моминство й се повърна,
че у майка си отиде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.