|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
192. СВЕТИ ИЛИЯ И ГРЕШНИ ДУШИ
Том ІV: Митически песни
Чуйте, стари, приказуйте, млади,
небо земя на съд покарало!
Ка ойдоя код милого Бога
и он си им тогай отговара:
- Я не можем вазе да отсъдим,
отидете код моята майкя,
она че вам там да ви откаже!
Отишли са код Божата майкя
и она им тогай казувала:
- Я не можем вази да отсъдим,
да идете код свети Илия,
он че съди тия мъртви души!
Ка ойдоя код сзети Илия,
метнали са очи у пъкъло,
дека гора тия мъртви души,
едни гора души до колена,
они гора, очи им гледая;
други гора души до пояси,
они гора, очи им гледая;
треки гора души до рамена
и им гора коса на главата,
они гора, очи им гледая.
Попитая сам свети Илия:
- Фала тебе, бре свети Илийо,
защо гора души у пъкъло,
какво си им кабахат намерил?
Отговара сам свети Илия:
- Нал питате, я че да ви кажем!
Щото гора души до колена,
тия не са Бога почитали,
стара кума не са почитали,
стара майкя не са почитали,
просяка не са дарували,
пътници не пригледували,
на телчара млеко не давали,
сирачета не са задаяли,
това гора тука до колена,
они гора очи им гледая.
Щото гора души до пояси,
тия не са Бога почитали,
стари баща не са почитали,
сиромаси не пригледували,
зандаджии не са опущали,
това гора тука до пояси.
Щото гора души до рамена
и им гора коси от главите,
они гора очи им гледая,
а тия са върли самовили,
тия са стока обирали,
обирали, стока задавали
и па са си народ задавали
и синоро сами обирали,
та са били върли самовили,
ясен месец на земя сваляли,
ясно сълнце на земя сваляли,
на Бога са били наделели,
това гора тука до гушите
и им гори коса от главата,
они гора, очи им гледая -
ем че до век тука да си гора!
Щото беше небо и земята,
а они се тогай възтърсия
и они се от грех уплашия,
и се веднъг назад повърная,
Отсъди ги сам свети Илия...
Софийско (СбНУ 2, с. 28, № 8).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически
песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал
и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.
|