190. СВЕТИ ПЕТЪР И ГРЕШНАТА МУ МАЙКА

Том ІV: Митически песни

Ми киниса свети Петар,
ке ми одит у рай Боже,
по него е грешна майка,
грешна майка, грешна душа.
- Сине мои, свети Петар!
Постой, сине, почекай ме,
у рай идам, рай да видам!
Се поврати свети Петар:
- Ай оттука, грешна майко!
Не е леко за рай Боже,
райски порти затворени,
пеколските отворени.
Дали знаеш, паметуваш,
кога бехме у бел света,
ти си беше богатница,
богатница имовита;
стока имаше преко глава,
силен гявол те силеше,
ти за Бога не даваше.
Ти дойдоа два просяка,
ти дойдоа во кукята,
ти свириа от пладнина,
ти питаа до квечера.
Сърце, майко, не те жежна,
нещо милост да им сториш;
та изваде корка лебец,
що стои ла три недели;
и изваде лен поясмо,
им подаде за гсспода;
ти пак назад се поврати,
на тоа пишман се стори:
"Дейди Боже, златен Боже!
Си я дадсф сета стока,
да я ядат немачници,
немачници, немтурици!
Моите деца що ке ядат?"
Дейди, майко, грешна душо!
Не ми беа тиа просяци,
току беа два ангела:
еден беше свет Илия,
а другио свети Никола.
Още малце ке те судам -
ти си беше кърстеница,
кърщаваше мали деца,
не одеше за кръщенье,
тук одеше за яденье,
за яденье, за пиеньз.
Нищо, майко, не подаде,
ни кошулче, ни платенце,
ни платенце, ни чораби,
ни чораби, ни капица;
голи, боси те чекает,
те чекает пред Господа.
На Господа как ке отговориш?
Още, майче, ке те судам:
ти си беше карчмарица,
продаваше руйно вино;
ти доиха пътници,
пътници, сиромаси,
те прашаха пътници:
"Хай даваш, хай зимаш?"
Ти, майче, се колнеше:
"Бог ми душа, враг ми душа!
Токмо давам, токмо земам.
Им наполни триста драма,
триста драма бистра вода,
а сто драма чисто вино!
О ти, майко, грешна душо!
Токмо зеде, кусо даде."
Още, майко, ке те судам:
силен гявол те силеше,
заем брашно ти земаше
от сиромаси комшии,
чисто брашно ти земаше,
назад го вракяше,
полупепел го мешаше.
Па дойдоха на рай Боже;
напред оди свети Петар;
вчасо дойде грешна душа;
па дойдоха на влакнен мост,
си поминал свети Петар;
току дойде грешна майка,
вчасо дойде стреде моста;
ми се кина стреде моста,
ми пропадна на дно пекол.
Свети Петар, първи ангел,
му се моли на Господа,
му се моли три години,
три години и три дни:
- Ейди Боже, златен Боже!
Прости ми я моя майка,
моя майка, грешна душа!
- Ай оттува, свети Петар!
Не се прощат твоя майка,
твоя майка многу грешна!
Не я прости на три години,
тук я прости на трите дни.
Ходи оттука, свети Петар!
Просто тебе твоя майка;
да си пойдеш покрай море,
да усучеш тънка вървца,
да я пущиш у пеколот,
да се фати твоя майка,
твоя майка, грешна душа.
Тамо имат други грешни,
грешни седумдесет души,
да се държат от нейдзини поли,
нейдзини поли и ръкави,
да излезат на бели свет...
Ми отиде свети Петар,
ми отиде покрай море.
Му се фати за десна пола,
му се фати лен поясмо,
го усука тънка вървца,
па го пущи у пеколот.
Вървцата не достигнала;
свети Петар си имаше,
си имаше русо перче,
па наддаде тънка вървца.
Глас си даде свети Петар:
- О ти, майко, грешна душо!
Те измолих от Господа.
Ел чуете, седумдесет души!
Държте се за полите,
за полите, за ръкави!
А що беше завидлива,
ток що виде бели света:,
- Ай оттува, свински керки,
свински керки, песи керки!
Я сум доила свети Петра,
я сум лулала свети Петра,
вие не сте го доиле -
ни па сте го лулале!
Тогай Господ пак си дочу.
Стреде вървца ми се скина,
на дно пекол ми пропадна.
- Ейди, майко, грешна душо,
дното в пекол си кердоса!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.