187. ТОДОРОВА ЖЕРТВА

Том ІV: Митически песни

Гяк Тодор църкви метеше
и на либе си думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
ютре е, либе, добър ден,
добър ден, либе, Гергьовден,
се че у църкви да ида
сас тия вакли ягнища,
ние си ягне немаме!
Премени сина Истатко,
премени го и го окъпи,
него че курбан да колим
и ние в църкви д' идеме!
Пуста е майкя жаловна,
сас сълзи сина окъпа,
толко е сина жалила,
дек че го баща заколи,
та па го лепо премени,
той беше на пет години.
Та па на сина думаше:
- Сине Истатко, Истатко,
излезни гора зелена,
че че те баща заколи!
Истатко майкя послуша,
отиде гора зелена,
набра си цвеке гергевско
и зелен ръжень отсече,
та па си дома отиде,
че че го баща заколи.
Ка било ютре отрано,
тогай си стана баща му,
та да заколи Истатко,
него че курбан да коле
и он у църкви да иде.
А Истатко му думаше:
- Тате ле, стари тате ле,
вържи ми нозе и раце
да ти не давам ядове,
че можем, тате, да шавам,
та че ме, тате, прокълнеш,
па не мож д' идеш у църкви,
клетви у църкви не бива!
Тамън си това продума,
от небо ангел долете,
донесе вакло ягненце,
та па на Тодор думаше:
- Опущи сина Истатко,
та вакло ягне заколи!
И тогай Тодор послуша,
та пущи сина Истатко,
та вакло ягне си закла,
та си у църкви отиде
като негови дружина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.