182. ДЕЛБА НА СВЕТЦИТЕ И ГРЕШНА ЗЕМЯ - 2

Том ІV: Митически песни

Да що ми се небо затевнило?
Дали са се али препречили,
препречили през ясното слънце?
Нито ми се али препречили,
нело са се ангеле собрали,
собрали се четири ангеле,
собрали се више на небеси!
Да не са ми четири ангеле,
нело са ми четири светии,
та си дела делба на небеса:
един ми е стар свети Никола,
а другийо светиа Иована,
а трекийо бре светиа Петър,
четвъртио светиа Илия.
Та си дела делба на небеси,
кому що че делба да се падне.
Оздол бега пресвета Мария,
право бега, право при светии,
на светии потио говори:
- Вала вие, четири светии,
да идете у Елинска земя,
да идете земя Павликянска,
да видите той чудо големо,
да тамо се Бога не гледало,
да тамо се закон не гледало,
да тамо се у църква не ишло,
да тамо се пречест не зимало,
там син баща за баща не брои,
там син майкя за майкя не брои,
мила сестра за сестра не брои
и брайкя се за брайкя не зная,
стари баща за сеизин държа,
стара майка стара измикярка,
първо либе за робиня държа,
мила сестра за любе я държа.
Да идете четири светии,
да идете закон да дадете!
Никой нема дума да продума,
проговори гърмовик Илия,
проговори стар свети Илия:
- Хайде иди, пресвета Марийе,
хайде иди у Елинска земя,
аде иди земня Павликянска,
да видиме дел да раздел име,
да видиме дел що че ми падне,
я че дойдем и закон че дадем,
я че дадем и че ги умирим!
Отиде си пресвета Мария,
отиде си у Елинска земя,
отиде си земя Павликянска.
Ка делиа четири светии,
ка делиа, делба разделна,
разделна делба на небеси.
Дел се падна на свети Никола:
падна му си по море да оди,
да си оди по море, по Дунав,
да си оди гемии да крепи.
Дел се падна на свети Иована:
падна му се кметство, богомолство.
Дел се падна на светна Петар:
падна му се райните ключеве,
да си стои на райните порти,
да си стои рай да си отвара,
да отвара и па да затвара.
Дел: се падна на свети Илия:
падна му се летни гърмотеви,
падна му се летни трескавици,
да си лети изпод ясно небо,
да си лети по тевни облаци.
Тогай стана стар свети Илия,
та отиде у Елинска земя
и отиде земя Павликянска,
та си собра мъгли и облаци,
заключи ги у Църното море,
та се мина три години време,
та не даде капка дъжд да капне;
редом се е земя разпукнала,
та юнаци с коньи упаднаа
и волове с кола упаднали,
та па народ нема що да руча:
ситни деца ситен песок яли,
стари люде ситна трава пасли,
а девойкьи суо грозье яли,
момчетия - суа леблебия,
средни жени жълти дуньки яли,
па не стели на вера да вана,
па не стели Бога да веруя,
па не стели у църква да ида,
па не стели пречест да зимая,
па не стели закон да гледая!
Па им даде седъмдесе болки,
па им даде стар свети Илия,
седъмдесе и седъм неволи,
та лежаа по три годин време,
сички народ редом се разболе,
та лежаа по три годин време;
низ кости им трава поникнала,
а низ очи муи пролитали,
па не дава дума да изпада.
Тогай са се за Бога сетили,
тогай са се за закон сетили,
тогай са се за църкви сетили
и тогай се за пречест сетили!
Сички народ у църква йе пошел,
кой с тояжка, кой сас патеричка,
та са пошли у църква да ида,
та са пошли Бога да си мола,
та са пошли пречест да зимая,
да зимая комка и наора.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.