|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
180. ГОСПОД, АРХАНГЕЛ И МОМА ТОДОРКА
Том ІV: Митически песни
Повикал Господ миджия,
дюлюва басча да садят,
дюлюва й ябълчова;
сичките светци дойдоха,
един ми светец не дойде,
светец ми свети Рахангел.
Господ дружина думаше:
- Каква и тази работа,
какво се май, забави,
че не си скоро дохожда?
Таман си Господ изпровожда
да идат да го извикат,
ей го Рахангел де иде.
Господ Рахангел думаше:
- Ангеле, свети Рахангеле,
какво се май, забави,
че не си, холам, дохождаш?
Рахангел Господ думаше:
- Божне ле, мили Господи,
Тодор ки душа отземах,
не можах да я отзема
от майкините й плачове,
от бащините й милости!
Господ Рахангел думаше:
- Ангеле, свети Рахангеле,
и туй ли още не знаеш,
и туй ли да те науча?
Майка й за вода проводи,
баща й насън прикоси,
тогаз й душа отземи,
че ги при мене донеси.
Рахангел са назад повърна,
че при Тодорка отиде,
майка й за вода проводи,
баща й насън прикоси.
Тодоркината майчица
тя си във къщи увлезе,
Тодорка вода да дава,
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, казъм Тодорке,
ти като умираш, отиваш,
нази на кого оставаш?
Тодорка дума мами си:
- Мали мо, стара мали мо,
добър е Господ и за вас,
а язък, мамо, за мене,
за мойта младост, младина!
И са със душа раздели.
Северна Добруджа (СбНУ 35, с. 148, № 150).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически
песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал
и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.
|