178. ГОСПОД, АРХАНГЕЛ И ЕДИН СИН НА МАЙКА

Том ІV: Митически песни

Посъбра Господ меджия,
горна и долна махала,
лозето да му напрашат.
Га беха в среде лозето,
чи ми найдоха, найдоха
до две сребарни ябалки,
та хи дадоха Господо,
Господ хи даде ангялю,
ангялю Арахангелю:
- На ти, ангяле, ябалки,
де чуиш болняк чиляка,
да идеш, да го обидеш,
с ябалка да го измамиш,
душата да му извадиш!
Имала майка, имала
едничек сина Сгояна
и той се болан разболя.
Де го е зачул ангялчяк-,
та си ангялчяк отиде
на Стоянови дворове,
Стояна да си обиде.
с ябалка да го измами,
душата да му извади.
Ага ми Стоян издохна,
Стояновата майчица
по равни дворе ходеше,
ясни си гласи пущаше,
морни си коси макнеше
и на Бога са моляше:
- Боже ле, мили Господю,
как ми кайдиса Стояна,
Стояна бе един у майка
и петювничек у баща!
Господю си са нажали,
та си ангелю викаше:
- Иди си вдигни Стояна,
чи ми е един у майка
и петювничек у баща,
чи го майка му жалея.
Отиде ангял, вдигна го,
Стояновата майчица,
тя си Стояна викаше:
- Стояне, сино Стояне,
що ми си, сино, потавнял
и белед ми си побледнял,
и бийнал си ми на мухал?
Боже ле, мили Господю,
защо ми зимаш и вращаш?
Господ ангелю викаше:
- Ангеле, Арнхангеле,
иди си зоми Стояна,
чи го майка му не рачи.
Оттогав Господ арниса
да зима, назад да враща,
да вдига от гроб умряли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.