170. КЕРВАНДЖИЯ И БИВОЛИТЕ МУ - 1

Том ІV: Митически песни

Събрали ми са, отбрали
до триста коля с улови
и триста коля с биули,
царска кирия да карат,
кирия тежко джилязо,
кирия бяла пшеница;
ала си нямат керванджи,
керванджи, верен ясакчи.
Седяха и си мислиха
и едни си други думаха:
- Айди да викним Стояна,
че му са чивга бивлити
и му са яки колата!
Те при Стояна отидоха
и на Стояна думаха:
- Стояне, верен другарю,
я ела, а бре, сас нази
керванджи-баши да станеш,
че имаш кола джилязна,
че ти са чивга бивлите!
Стоян си у тях отиде
и на мама си думаше:
- Викат ма, мамо, викат ма,
керванджи-баши да стана,
шестотин кола да водя,
че имам кола джилязна
и ми са чивга бивлите,
по грош ми дават на кола,
викат са, мамо, шестотин
освен другата кирия.
Мама Стоени думаше:
- Синко Стоене, Стоене,
прошка ти, синко, не давам
керванджи-баши да станеш,
че ще минете, минете
през тая река Керванка,
тя тече мътна и кална
и носи дърво и камък,
и още са дълги пътища
и много кални друмища!
Не оди, синко Стоене!
Другите по грош 'ко дават,
ти дай им, мама, два гроша,
пак си керванджи не ставай!
Стоян мама си не слуша,
юпрегна руси биволи,
метна им златни чулове
и посребрени юлари,
упрегна кола джилязна,
че дрълна злати синджири,
тежяк ми керван поведе.
Вървяли, що са вървяли,
стигнали река Керванка.
Керванка мътна придошла,
та влачи дърво и камък.
Стоян са чуди и май,
че как Керванка да мине!
Дали синджири да ване
и биули да си преведе,
или в колата да седне?
Биули Стояну думаха:
- Не ни, Стояне, превеждай,
нито са качи в колата,
най са, Стоене, покачи
на нашите равни гърбове;
ако са ние удавим,
и ти ще да се удавиш;,
ако си ние излезем,
и ти ще да си излезеш!
Стоян биули не слуша,
не са е.Стоян покачил
на техни равни гърбове,
най ми е седнал в колата,
че ги в водата натири.
Кога на края изплуваха,
ни кола има, ни Стояна,
сал сас умотя излезли,
с рога умотя счупиха,
че са вав ряка върнали,
Стояна да си намерят.
Сас глава плавои върляха,
сас крака пясък ровеа,
че са Стояна найдели,
на рога са го изнесли.
Ни жив бил Стоян, ни умрял!
Като са дружина събрала,
Стоян керванджи думаше:
- Дружина, мои другари,
проклет да бъде тоз чуляк,
който биули не слуша!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.