164. ОВЧАР СТОЯН И ЮГИЧЪТ МУ КАРАДЖА

Том ІV: Митически песни

Стоян си стадо размамя
воз тия бели Дунаве
сас тия медни кавале.
Излезна люда низ Дунав,
та си млад Стоян излюди,
върла го дремка одрема,
та легна Стоян, та заспа.
Та му е стадо бегало,
през бел Дунав минало,
та у Влашка земя отишло.
Та са го власци делили
на седъмдесе делове
и са се власци карали
за тоя овен Караджа,
що носи дзвънец позлатен
и тая бела щирица.
Нигде се в дел не падат,
за них се власци карали.
Сепна се Стоян, събуди,
нигде му стадо немаше,
Стоян се чудом чудеше,
дека че стадо да на иде!
Та стана Стоян, та отиде,
дека слънцето изгрева,
та па си слънце питува:
- Слънчице, ясно огрево,
ти грееш, слънце, високо,
ти видиш, слънце, далеко,
виде ли стадо големо?
Слънце на Стоян думаше:
- Стояне, млади кехайо,
не съм ти стадо видело!
Да станеш да си попиташ,
дето месецо изгрева.
Он грее деня и нощя,
ега е стадо он видел!
Стана си Стоян, та ойде,
дека месецо изгрева,
та па го пита, попита:
- Месеце, ясни месеце,
ти грееш деня и нощя,
виде ли стадо големо?
Месец на Стоян думаше:
- Стояне, млади кехайо,
не съм ти стадо я видел!
Да станеш, рано да ойдеш,
кога се заран зазаря,
когато дзвезда изгрева,
изгрева дзвезда Зорница,
та грее деня и нощя.
Она е стадо видела.
Стоян си месец послуша,
та утре рано подрани
при тая дзвезда Зорница,
сичката земя просвети.
Стоян я пита, попита:
- Дзвездице, ясна Зорнице,
ти грееш деня и нощя,
видя ли стадо големо?
Дзвезда му тогай казуе:
- Стояне, млади кехайо,
я съм ти стадо видела!
Твое е стадо бегало,
през бели Дунав минало,
у Влашка земя отишло;
хем са го власци делили
на седъмдесе делове
и па се власци карая
за тоя овен Караджа,
що носи дзвънец позлатен
и тая бела щирица.
Нигде се у дел не падая,
за них се власци карая,
не може да се погода,
погода, да ги раздела,
още се власци карая.
Я земи медни кавале,
та па отиди край Дунав,
та засвири си налево,
налево, още надесно,
ега те стадо дочуе,
да чуе стадо, да дойде.
И Стоян дзвезда послуша,
та па отиде край Дунав
на той високи брегове,
та па сас кавал засвири
налево, още надесно
и си сас кавал сборува:
- Моето стадо големо,
дека ме чуе, да дойде,
защо им трици разносим,
разносим да ги накърмим.
Дочу го овен Караджа,
та си на стадо думаше:
- Хайдете да побегнеме!
Стоян ни трици разноси,
разноси да ни накърми!
Като си овен продума,
сичко се стадо заблеяло,
овен Караджа най-напред,
що носи дзвънец позлатен,
по него бела щирица,
та са у Дунав рипнали,
низ Влашка земя утекли,
през бел са Дунав минали,
код млад са Стоян отишли,
дето си свири с кавале.
Като ги Стоян съгледа
и си е стадо пресретнал,
овен Караджа цаливал,
защо му стадо доведе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.