160. КОСУЛ КЕСЕДЖИЯ И ДЕВЕТ БРАТЯ

Том ІV: Митически песни

Роди майкя девет мили сина,
останаа девет сирачета.
Сърце била, та ги облачила,
а просила, та ги е ранила.
Ка родила девет мили сина,
родила ги у скъпа година -
едно зрънце за една парица,
а трошица за една жълтица.
Очувала до девет синове,
сите девет млади очувала,
сите девет на памет ставила.
Печалиа девет мили брата,
спечелия девет кули благо,
железни са врати натурали,
па озгоре жълтици пълнили.
Оженила майкя девет сина,
сите девет млади изженила,
оженила майкя, одомила -
пет снаи е отдалек довела,
а четири низ село довела.
Та ожени девет мили сина,
та па ги е църкви попратила:
- Фала вамо, мои девет сина,
аде, синко, чесни манастире,
да идете на Света горица!
Синове са майкя послушали,
товариа девет ата благо,
уяхнаа до девет бинеци,
поведоа до девет едеци,
понесоа до девет соколета,
поведоа девет загарета.
Ка минаа през Косово поле,
па станаа у равно Косово,
излезна си Косул Кеседжия,
та погуби девет мили брата,
та им везе девет ата благо.
Ка погуби девет мили брата,
кони вища, а соколе пища,
загарете кърви излизаа,
излизаа, по гора ванаа.
Гарван граче майци на дворове:
- Я излезни, девет сина мале,
да' си идеш на равно Косово,
да си идеш синове да видиш!
Сите девет млади изгинаа,
погуби ги Косул Кеседжия;
кони вища, а соколе пища,
загарете кърви излизаа,
излизаа, по гора ванаа;
и ним везе Косул Кеседжия,
и ним везе девет ата благо!
Па говори девет сина майкя:
- Ишу, ишу, църна гарванего,
не коби ми на синове двори,
синове са на манастир ошли!
Отговара църна гарванега:
- Не кобим ти, девет сина мале,
не кобим ти, право ти казуем!
Проговори девет сина майкя:
- Фала вие, девет мои снаи,
да идете вие у осое,
да окате змия низ осое -
да заузди коня дебеляна,
зауздете и па оседлаите,
че да идем на Косово поле!
Снаи са майкя послушали,
отишли са нойни мили снаи,
та окнаа змия низ осое,
та заузди коня дебеляна,
заузди го и па оседла го;
па го яхна нихна стара майкя.
Ка отиде на Косово поле,
кога майкя синове видела,
дека сите млади изгинали.
Пуста майкя, за пусто рождене,
оти не сте сълзи да оброни!
Нел завила нойни бели ръце,
та изкопа девет нови гроба,
та закопа девет мили сина.
Та па се е назад повърнала,
па си ойде на свои дворове,
та си окна девет мили снаи:
- Излезнете, мои девет снаи,
девет снаи, девет удовици!
Излезнаа нойни девет снаи,
сите са си по дете везели,
излезнаа на висока дела,
изплакаа и па изокаа.
Чуло се е до милого Бога!
Господ прати два бързи ангеле:
- Скоро доле на църната земя
да видите той чудо големо!
Дали се е дуня заробила,
или се е земя запалила,
та викая, та се тува чуе?
Ка слезнаа два бързи ангеле,
ка слезнаа на църната земя,
та видоа той чудо големо,
та па са се назад повърнали,
повърнали, та Богу казуя:
- Леле Боже, леле мили Боже,
що е било, що ли е станало!
Имала е майкя девет сина,
девет сина, девет сирачета,
печалили девет мили сина,
печалили девет кули благо;
па ги сите майкя изженила,
та па ги е църкви попратила,
попратила на Света горица;
па са пошли девет мили брата,
товарили девет.ата злато,
уяхнали до девет бинеци
и повели до девет едеци,
и понели девет соколета,
и повели девет загарета;
па минали през Косово поле,
погубил ги Косул Кеседжия,
погубил си девет мили брата,
та викая нихни девет жени
и десета нихна стара майкя,
та викая, та се тува чуе!
Проговори Господ от небеси:
- Фала вама, два бързи ангеле,
два ангеле, два мои постоле!
Я слезнете доле църна земя,
та слезнете на Косово поле,
та садайте той силни ветрове,
разкопайте девет нови гроба,
изкопайте девет мили брата,
па на брайкя душа да дадете,
да дадете на нодзе да стана
и веднъга оро да играя,
най-младио с кемене да свири!
Ка слезнаа два бързи ангеле,
ка слезнаа на църната земя,
слезнали са у Косово поле,
задали са той силни ветрове,
разкопаа девет нови гроба,
изкопаа девет мили брата;
сите девет на нодзе станаа
и веднъг се у оро ванаа,
най-младио с кемене засвири,
та им свири, та оро играя.
Гарван граче майци на дворове:
- Я излезни, девет сина мале,
да си видиш твои девет сина,
да ги видиш на Косово поле!
Сите девет млади са станали,
станали са, та оро играя,
младио им сас кемене свири!
Отговаря девет сина майкя:
- Ишу, ишу, църна гарванего,
не рани ми мое клето сърце,
не рани ми, ядове не давай!
Отговара църна гарванега:
- Не раним ти, девет сина мале,
не раним ти твое клето сърце,
не раним ти, ядове не давам,
нело тебе я право казуем!
Да си идеш на Косово поле,
да си идеш синове да видиш!
Тогай стана девет сина майкя,
та уяхна коня Дебеляна,
ни заузден, ни па е оседлан.
Кога ойде на Косово поле,
отдалек ги майкя съгледала,
че играя девет мили сина,
и веднъг се с душа разставила.
Закопаа девет мили сина,
закопаа нихна мила майкя,
а брайкя си на дворове ошли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.