16. ДИМО КАВАЛДЖИЯ И ГЮРГЯ САМОВИЛА

Том ІV: Митически песни

Оро ми играле триста самовили,
на връф на планина, на рамна рудина;
оро ми играле, мефтера немале,
мефтера дочуле дури град Битоля.
- Кого да пущиме, мефтера да земит?
Ай да пущиме Гюргя самовила,
Гюргя самовила на крайна девойка;
тая бърго одитибърго доодит!
И ми я пущиле Гюргя самовила,
Гюргя самовила на крайна девойка.
Дваж ми е трепнала, треки път летнала,
та ми е отишла дури град Битоля.
Тамо си го найде Дима ке я ручат;
по тил го удрила, зъби изпаднале;
в глава го удрила, очи изскокнале;
и ми го донесла на връф на планина,
на връф на планина, на рамна рудина.
Тогай говореше стара самовила:
- Свири, Димо, свири! Ако нам надсвириш,
ке ти я.дайме Гюргя самовила,
Гюргя самовила на крайна девойка.
Свирил Димо, свирил три дни и три ноке,
три дни и три ноке и ми ги надсвирил.
И му я дадоа Гюргя самовила.
И си я отнесе Димо в град Битоля,
и си я отнесе во своята кукя;
и той си затвори баджи и мъзгалки;
и той си я държа тъкмо три години.
Тая му стигнала едно мъжко дете.
И ми канил кумот, да го кърстит дете.
И тогай му рече Гюргя самовила-
- Отвори си, Димо, баджи и мъзгалки,
сега, Димо, нигде веке не побегвам,
защо я си имам тоа мъжко дете.
И ся измами Димо, и си отвори.
Дваж ми е трепнала, треки път летнала
и си остаила тоа мъжко дете,
и си е отишла от ке е та дошла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.