159. ЯНА БЕЗДЕТКА

Том ІV: Митически песни

- Яно, бела Яно, без рода невесто,
како се сакахме, така се зедохме;
ние си бехме мошне сиромаси,
къща си немяхме, къща си купихме,
лозе си немахме, лозе си купихме,
имане немахме, имане сдобихме;
що сакахме, Яно, Господ ни дарува,
на нас Господ чедо, Яно, не ни даде.
Дали е от Бога, дали е от люде;
ако е ст Бога, сполай му нему,
ако е от светот, от Бога да найдат.
Тогай нему веле Яна, бела Яна:
- Мълчи, Стоян, мълчи, немой люто колни,
немой люто колни, немой се грешува!
Нито е от Бога, нито е от светот,
току е, Стояне, от моята майка.
Язе како си бех мала малечкаа,
майка си имаше дете, мажко дете,
дете, мажко дете мошне си плачеше,
не я оставаше майка да заспие.
На мене ми рече: "Ела, Яно, щерко,
дете да полюляш, майка да поспие."
А язе й рекох на моята майка:
"Как си го родила, така си го люляй."
Тогай на майка ми си е жал паднало,
тогай майка мене люто ме прокълна:
"Яно, мила щерко, чедо да не чедиш,
чедо да не чедиш, в ръце да не видиш,
дур не чуеш, Яно, риба да запее,
риба да запее во Църното море,
камен да засвири от вишни планини,
ка чуеш, Яно, тогай чедо да чедиш."
Тогай та му веле на млади Стояна:
- Армасай се, Стоян, дур си Стоян младо,
дур ми те сакает тие малки моми;
еле ти се молям да не ме изпъдиш,
измет ке ти чина, лебо да ти ядам.
Нел си се армаса Стоян, млади Стоян,
за малка девойка Енка Призренчанка
и си се армаса и армас чиниа,
сватба се зафати, сватове се собраха,
сватове се собраха за невеста ходат.
В къщи вонка Яна измет да си чине,
бели пърсти кърше, дробни сълзи роне:
- Боже, мили Боже, колай да ми найдиш,
душа да ми земеш, тува да н' ме найде,
тува да н' ме найде младата невеста!
Та си се промена Стоян, млади Стоян,
и ке си кинисат за млада невеста,
тога си извика неговиот си брат:
- Брату, мили брату, колай да й найдиш
на убава Яна, ти да я удавиш,
кога ке си дойдам с младата невеста,
тука ак я найдем, глава ке ти земам.
Чудо ми се чуди Янино деверче -
как да си кайдиса убавата Яна;
тогай веле Яна, веле и говоре:
- Айде, снахо, айде, ние да пойдеме
кай Църното море метли да бериме;
кога кя си дойде младата невеста,
метли си немаме с' що да ни смете.
Яна го послуша, та два си пойдоха,
та два си пойдоха кай Църното море.
Яне й се припи вода, студна вода,
та си пойде Яна край Църното море.
Повеля си Господ риба си запее,
риба си запее, камен си засвире.
Ка ги дочу Яна, сърце я разболе,
тогай Яна, веле на нейно деверче:
- Айде, братче, дома ти да ме отнесеш,
на къро мене душа да не излезе.
И я дигна Яна, до дома я носи -
едно в къщи влезе и дете си доби,
дете ми се доби, дете, мажко дете,
дете, мажко дете, дете бележито -
на гърдите му е ясна месечина,
а на главата му ясно летно сънце.
Тогай веле Яна на нейното братче:
- Одаи, братче, одаи, на път да го сретиш,
хабер да му кажеш, мужде да ти даде,
оти му се доби дете, мажко дете.
Па ми се изпущи Янино деверче,
та си стрете настрет пътот брат си,
на брата му веле, веле и говоре:
- Бакшиш, брату, дай ми, дете ти се доби,
дете бележито, летно сънце в глава,
а во градите му ясна месечина.
И на млад Стояна не се фати вера;
тогай си позапре китени сватове,
та им веле Стоян, веле и говоре:
- Постоите малце до дома да одам,
до дома да одам, дали е истина.
Па се спущи Стоян, до дома си оди,
влезе в одаята, шарен юрган дигна;
летно сънце грее, сърце се разшени.
Па назаде Стоян скоро се повърна,
па си пойде Стоян кай сватовето;
тогай веле Стоян на млада невеста:
- Отсега нататки сестра да ми бидиш,
сестра ти да си ми, назад се повърни!
Тогай веле нему младата невеста:
- Стоян, млади Стоян, глава ми пресечи,
глава ми пресечи, назад не се въринам!
Уме, чуде Стоян, нема що да чине;
си соблече Стоян негоо чисто руо,
та облече Стоян негоо мило братче,
па го чини Стоян млада зеташина.
Тогай веле Стоян, веле, ем говоре:
- Алал да е, брату, от мене на тебе!
А на невестата сърце се разшени.
Па си дойдоха сите дури дома;
н' една страна тога венчане си венчат,
на друга страна кърщение си кър щат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.