157. РОЖБА ОТ СЪРЦЕ

Том ІV: Митически песни

- Елке джелепко, булка убава,
знаеш ли, Елко, повниш ли, либе,
кога се двама ние любехме?
Две сирачета, две сиромахченца:
нийде си нищо, Елко, немахме,
сега си, Елко, сичко сдобихме,
саде си, Елко, едно немахме,
от Бога дарба, от сърце чедо.
Я стани, Елко, я стани, либе,
та си отключи нови сандъци,
та си напълни мешин дисаги,
мешин дисаги с тежко имане,
че ща да ида по влашка земя,
по Влашка земя и по Богданска
пари да арча и ща да питам,
та ща да питам билка за рожба,
да си добием от Бога дарба,
от Бога дарба, от сърце чедо.
А Елка си му тихом говори:
- Е ми та тебе, либе Стояне!
Не оди, либе, по Влашка земя,
по Влашка земя и по Богданска,
айде да идем на свети Иван,
на свети Иван, на Рил манастир,
да се поклоним, да се помолим,
давно добием от Бога дарба,
от Бога дарба, от сърце чедр;
ще да изпишем нова одая
и да се изпишем ние двоица.
И Стоян си е Елка послушал,
та са отишли на свети Иван,
на свети Иван, на Рил манастир.
Изминале са поле широко,
настанале са гора зелена,
та па си Елка напред вървеше,
на път се изпречи змия осоя,
а Елка си й тихом говори:
- Ей ми та тебе, божьо пиленце!
Я се махни, път да си заминем,
че щем да идем на свети Иван,
на свети Иван, на Рил манастир,
да се поклоним, да се помолим,
и ще изградим нова одая,
ще се изпишем ние двоица
и тебе ще изпишем, божьо пиленце,
давно добием от Бога дарба,
от Бога дарба, от сърце чедо.
Я змията й тихом стговаря:
- Ей ми та тебе, Елко джелепко!
Я си сляз, Елко, от конят,
та си разбради жълтата кърпа,
та я разбради и я постели,
да ти изблювам разкобничето,
да го пиете двама със Стоян;
че стана, Елко, три дни как ода
по планинете, по равнинете,
дорде ви найда разкобничето.
И Елка си я тогаз послуша,
та си е сляла тогиз от коня,
та си разбради жълтата кърпа,
та я разбради и я постлала,
та й изблюва разкобничето,
та са го пиле двама със Стоян.
Па са отишле на свети Иван,
на свети Иван, на Рил манастир,
поклониле се, помолиле се,
юградиле са нова одая,
изписале са се тия двоица
и между тях божьо пиленце,
и добиле са от Бога дарба,
от Бога дарба, от сърце чедо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.