|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
153. СИРОМАХ ОРЕ НА ВЕЛИКДЕН
Том ІV: Митически песни
Юкрилчо майци викаше:
- Мале ле, стара мале ле,
утре го кажат Великден,
Великден, личен царски ден,
сичкям щат гостя да дойдат,
нам нема гостя да дойдат:
дали сме твардя сирмаси,
та си на люде ни слагат,
или си рода немаме?
- Юкрилчо сино, Юкрилчо,
нашя е рода голяма,
ами смя твардя сирмаси,
та си на рода не слага.
Ами са Богу помоли
и теб богатство да даде.
Га бя в понделник вутрина,
сички на оран торнаха,
чорно угарье да орат,
бяла пченица да сеят.
Юкрилчо рано подрани
на бяла Дунав отиде,
бяло си лице мияше
и са на Бога моляше;
и на триш му са поклони:
- Харизай и мене, Боже ле,
до двана сиви биволье
и я на оран да ида,
чорни угарье да ора,
бяла пченица да сея;
и я зенгинен да стана,
и мене людье да слагат.
Кайно се Богу моляше,
че му си Господ хариза
до двана сиви биволье.
Стана Юкрилчо да оре,
бяла пченица да сяе;
до две е бразни прибразнил,
ага третата завтори,
оралоно са закроши
и биволье са запряха.
Юкрилчо си са чудяше
и на Бога са моляше:
- Дали е камян иярлиа,
или е корян яворов.
Биволье си му думаха:
- Юкрилчо, наш сайбийне!
Нито е камен иярлиа,
нито е корян яворов,
ами е казан кулплиа
с девят товара алтонье;
ами на стани, посудри,
посудри и порукни ни,
каменян да си приобарним,
иманье да ти извадим.
Стана ги Юкрилчо посудри,
посудри и порукна хми,
и каменян са приборна,
алтоньене си огряха,
кайно ясноно слончице.
Смолянско (СбНУ 1, с. 46, № 1).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически
песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал
и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.
|