143. ЙОВАН И КОРУН КЕСЕДЖИЯ

Том ІV: Митически песни

Йован майка мошне додеваше,
майка му се люто налютила,
Йована го люта прокълнала:
- А Йоване, а синко рогене,
защо толку, синко, ми додеваш,
да би дал Бог да се попалаиш,
па да пойдиш во гора зелена,
да се сториш, синко, сури елен,
зиме да зимуваш студени осой,
лете да летуваш горешки присой
и да ми шеташ токму три години,
на четворти умот да ти дойдит!
Назад синот клетва е вратило:
- Айти, майко, айти, мила майко,
како велиш клетва да ти бидит,
я да ти се, майко, попалаам,
кога ке се, майко, попалаам,
ко ке пойда во гора зелена,
да би дошол Корун кеседжиа,
да би загубил сина по-големи,
да ти плени стока богатиа,
да ти земит девет тавли коньи,
да ти земит три млади неести,
неестите за църни робини
и дечина луди телчарина,
и ти сама гускарка да бидиш,
да ми пасиш гуски на пътища!
Како що ся клетви изкълнае,
тако им ся клетвите фатие.
Млади Йован си се попалаи
и ми пойде во гора зелена;
и ми дойде Корун кеседжиа,
му загуби брата по-големи;
що ми рече, сите се сториа.
Колку дойде четворта година,
умот дойде тога на Йована;
ми киниса дома да ми идет
и си вижат своя стара майка
къде пасит гуски на пътища.
Тога велит Йован добар юнак:
- Леле майко, леле мила майко,
како си се клетви изкълнафме,
така клетви, майко не фатие;
научи ме сега що да чина,
защо немам една добра коня?
И му рече негва стара майка:
- Айти, синко, айти, мили синко,
да ти кажам, синко, що да чиниш!
Да си пойдиш с стара кобилица,
тая ми е, синко, изтерана,
ево имам за девет години,
тая, синко, ни е налютена,
защо сме я, синко, изтерале,
изтерале волци да я ядат,
да я молиш со големи молби,
тая ми е умна и разумна!
Како майка си го научила,
Йован пойде во Стара планина
и я рече на стара кобила:
- Кобилице, моя мила майко,
жити помин що си поминала,
поминала во нашата кукя,
айде сега со мене да дойдиш.
да одиме мие у Коруна,
да бараме и стока, и люге!
Канисае и си отидое,
и ми викна още отдалеку:
- А излези, Корун кеседжиа,
ела еднож да се обидиме,
обидиме - юнак со юнака,
като губиш мое мило брате,
мило брате, како рудо ягне,
како грабиш моя мила стока!
Се измами, Корун ми излезе
и се спущи Йован добар юнак,
си го фати за тенки рамена,
до колена во земи го закачи,
с кобила под нодзе го изгази;
и му зеде Коруноа сабя,
му пресече негва добра глава.
Й си зеде три млади неести,
и си зеде съта своя стока,
после зеде и негоа стока,
си излезе надвор по пътища,
си я зеде своя стара майка
и си зеде свои луди деца,
си отиде во своята кукя;
и е велит Йован добар юнак:
- Радви ми се, моя мила кукьо,
чесна биди, как що ми си била!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.