142. ЙОВА В ТЪМНИЦА

Том ІV: Митически песни

Де са и чуло, видяло
мома в тъмница да лежи
като ми Йова, Йово лю!
Лежала й девят години,
комшии га забравили,
майка й не га забравя,
не га забравя, оттъжва.
Ранила й рано в неделя,
донела ода недялска,
че си очкте омила,
запали свеща восъчна
и са на Бога помоли:
- Божне ле, мили Господе,
стори ма, Боже, направи
ена ми гада гадинка,
я птичка, я лищовичка,
бар им ми сива гълъбка,
да фръкна, Боже, да кацна
на Йовините тъмници,
да видя Йова що прави,
що прави, Боже, що струва,
жива ли й, Боже, здрава ли й!
Де й сидял Господ, та й слушал,
де й сидял ангел, та й писал,
стори га Господ, направи
ена ми сива гълъбка,
наела й дълги пътища,
тъмничарските друмища;
като на тъмница стигна,
кацнала и заплакала.
Йова се отвътря чудеше:
- Боже ле, мили Господе,
станало й девят години
как във тъмница яз лежа,
яз лежа, Боже, яз боля,
не ми тъмница прокапа;
на десетата година
що ми тъмница прокапа!
Йова тъмничар думаше:
- Турчино, темничарино,
я ми тъмница отори,
малко навънка да изляга,
да видя куве й време,
деня ли й, Боже, нощя ли й,
зима ли й, Боже, лято ли й,
или е пролет хубава!
Станало й девят години,
не ми тъмница прокапа,
на десетата година
що ми тъмница прокапа?
Йовина стара майчица;
тя си на врата похлопа
и си на Йова думаше:
- Йово ле, къзъм Йово ле,
тук ли си, Йово, тук ли си?
Йова мами си думаше:
- Мали ма, стара ма ли ма,
тука съм, ма ли ма, тука съм,
тука съм, яла защо съм?
В коса ми гняздо извила;
дур две змичета извела:
първо ми меса късаше,
второ ми кръвта пиеше!
Йова мами си думаше:
- Идат ми, мамо, идат ми,
сутрина вечер доходят,
дур две ми бели кадъни,
думат ми, мамо, казват ми:
"Йово ле, бяла българке,
предай са, Йово, предай са,
турчину темничарину,
да та от тъмница изкара!"
Йовина стара майчица,
тя си на Йова думаше:
- Йово ле, къзъм Йово ле,
предай са, Йово, предай са,
турчину темничарину,
да та от тъмница изкара!
Йова мами си думаше:
- Мали мо, стара мали мо,
и ти ли ми си душманка?
Девят съм годин лежала,
веш девят, мамо, ша лежа,
пак ни са, мамо, предавам
турчину темничарину!
Деня ми й мъчно, не твърдя,
нощя ми й твърдя усилна,
кога ми доди на ума
га моми кладат седенки,
викнуват, та запеюват
и момци свирят с кавали!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.