141. ТЪМНИЧАР И ТРИ КУКУВИЦИ

Том ІV: Митически песни

Два се змеа на планина сбиле,
от сила ми мътен Дунав течит,
край му бие у Будина града,
во Будина у темна зъндана;
тамо лежит Груйо лудо дете,
що ми лежал до девет години.
На рамо му пиле соколово;
лице грубит, пиле да го ранит,
очи точит, да го вода поит:
- Расти, пиле, расти да порастиш,
ке те пущам моите рамни дворе,
да 'и видиш дали 'и познааш?
Му говори пиле соколово:
- Айти тебе, Груйо, лудо дете,
и да пойдам, дворе не познаам!
И той на пиле му говорит:
- Айти тебе, пиле соколово,
сами ми се дворе бзлежити,
стреде дворе имам бела чешма,
до чешмата една бела лоза,
до лозата едно криво дърво.
Оттук стана пиле да отлета,
да отиде во негови дворе.
Дворе ми е трева пообрасли,
бела лсза ми се изсушила,
и чешмата ми се изсушила
и дървото ми се пресушило!
Що имаше до три кукаици:
една кукат от вечер на вечер,
друга кукат от утро на утро,
трекя кукат катаден, катаден.
Оттук стана пиле да отиде,
да отиде во темна зъндана,
во зъндана, при Груйо лудо дете;
ся застоя на юначко рамо,
му прикажвит за три кукаици:
- Една кукат от утро на утро,
друга кукат от вечер на вечер,
трекя кукат катаден, катаден.
Му говорит Груйо лудо дете:
- Що ми кукат от вечер на вечер,
тая ми е моя първа люба;
та що кукат от утро на утро,
тая ми е моя мила сестра;
та що кукат катаден, катаден,
тая ми е моя мила майка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.