134. СТОЯН ОРЛЕ

Том ІV: Митически песни

Мама Стояна помъмра,
помъмра майка, погади:
- Стоене, синко Стоене,
що е туй чудо от тебе!
И ни сме младост имали,
и либовници либили,
туй чудо не сме виждали,
каквото твойто, Стоене!
Нагоре минеш-заминеш,
у Маламкини наминеш:
Маламка топла обеда,
Маламка добра пладнина,
Маламка добра вечеря,
не се завръщаш у дома,
обеда да си обедваш,
пладнина да си пладнуваш,
вечеря да си вечеряш!
И Стоян се е засрамил,
че се на Бога помоли:
- Стори ме, Боже, престори
на каква-годе гадинка,
на сиво-бело орленце,
високо да си подхвръквам,
та да ме имат загубен,
аз да се спусна кат орле
у Маламкината градина!
И на Бога се смилило,
че го на орле престорил,
и си високо подхвръкнал,
и по-ниско се пак спуснал
у Маламкината градинка.
Маламка цветя разсажда,
Стоян водата разправя,
да се цветето полива.
Стбяновата майчица,
като се Стоян загуби,
у Маламкини го тръсила,
да не го й скрила Маламка,
и в градинка е отишла,
Маламка люто кълнеше:
- Ти ми момчето пропъди!
Стоян пред нея излезе
кат сиво-бяло орленце
и със крилца я гладеше.
Мама му не го познала
и му крилете оскуба.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.