133. СТОЯН ЕЛЕН И ТОДОРА КОШУТА

Том ІV: Митически песни

Собрали ми се, набрали,
сите селанье, кметове,
цървено вино пиеа,
голема дума думаа,
малките моми славеа,
момите и момчетата:
- Коя мома е убава,
по-грозно момче да земе!
Кое момче е убаво,
по-грозна мома да земе!
У момите е Тодора,
Тодора грозна - най-грозна,
у момчетата е Стоян,
Стоян е убав, най-убав,
дел му се падна Тодора.
Крена Стоян да си иде,
грозна Тодора - по него.
Ка го видела макя му,
постла Стояну в зевнико,
на Тодора пред зевнико,
ату влезна код Стояна,
ату му вели, говори:
- Сине Стояне, Стояне,
ако си земеш Тодора,
бесно те куче сретнало,
сретнало, та те наяло!
Да ходиш девет години,
се лекове да си тераш,
та да не мож да го наеш!
На Стояна дожалело
и он си Бога помоли:
- Боже ле, мили Боженце,
створи ме, Боже, створи ме,
створи ме сура елена,
та да станем да бегаме
у тая гора зелена,
в тия планини високи,
да пасем трева зелена,
да ладим сенки дебели,
да пием вода студена!
На Бога е дожалело,
Стоян си створи еленче,
Тодора створи кошута.
Па станаа, побегнаа,
бегаа в гора зелена,
по високите планини.
Пасли са трева зелена,
пили са вода студена,
ладили са сенки дебели,
седели девет години.
Дочула ги е макя им,
па стана макя, та ойде,
отдалек иде и вика:
- Сине Стояне, Стояне,
де си да си, тука да си,
майце дърва да набереш!
Ели си е пуста макя,
чу я Стоян от планина,
та си ойде код макя си:
сос рогове дърва набра,
сос нозете я задена.
Стана макя му, дойде си,
на селанье говореше:
- Е селанье, е кметове,
що видох язе в планина!
Там има младо еленче
и има сърна-кошута.
Селанье се сдудумаа,
да си идат по планина,
да утепаа еленче
и тая сърна-кошута.
Па се собраа селанье,
ойдоха в гора зелена,
да тепаа младо еленче
и таа сърна-кошута;
тераа ги три дни, три нощи,
не можеа да ги на идат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.