132. СТОЯН ЕЛЕН

Том ІV: Митически песни

Стоян си майци викаше:
- Хайде ме, мамо, заглави!
- Немой се глави, сино ле,
сая е скапа година,
кило е жито хиляда,
ока ракия - стотина,
стовна е вино жалтица!
Стоян му са набални,
набални, жално нажали,
та се на Бога помоли:
- Стори ма, Боже, прястори
на ядно сиво еленчя,
да ида в гора карстата,
ситнана трява да паса!
Чул му е Госпок' молбана,
та си го стори еленчя,
отиде в гора карстата.
Отде ми са се сбера ле
Стоянована комшийка
и негована майчица,
тарнаха в гора да идат,
сухана дърва да сбират.
Отде ми се найде еленчя,
с рошкове дърва коршеше,
с устцана хи накладаше.
Тогав са майка варнала,
та си комшиям викаше:
- Комшии мои, селяни,
изляте да ви казувам
какво е майка вигяла
във ная гора карстата:
до ядно сиво еленчя,
с рожкове дърва накарше,
с устцана хи накладе!
Тогав се сбрале комшии,
комшии, още селяне,
тарнаха, та отидоха
във ная гора карстата,
найдоха сиво еленчя.
Тьонка се пушка пукнала,
та си еленчя удриха
между две чарне очинке,
между бялоно сърчаце.
Еленчя си хме викаше:
- Сячете се ма, сячете,
четри ме дяла сторете:
майну ми бяло сърчаця,
да яде, да са наяде
Стояновоно сърчаця.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.