131. СТОЯН ЗМЕЙ

Том ІV: Митически песни

Стояновата майчица,
Петкани върла душманка,
къде ходила, питала,
да найде биле омразно,
омразно, та па отделно:
да си омрази Петкана,
омрази, та па отдели
от неин сина Стояна.
Среща й идат циганки,
циганки, черни катунки.
Тя на циганки думаше:
- Циганки, черни катунки,
вие ходите навсъде,
знаете всичко по света:
знайте ли билки омразни,
омразни, та па отделни,
да си отделя Петкана
от мойго сина Стояна?
А циганки й думаха:
- Ти, Стоянова майчице,
снахи си върла душманко!
Имаме биле омразно,
ала го скъпо даваме:
за една шепа жълтици,
за един китен рованик
и една риза ленена.
Дала им шепа жълтици,
дала им китен рованик,
дала им риза ленена -
Стояновата венчалка,
дали й биле омразно,
дават й и заръчат й:
- Вземи да вариш билето
във петък спроти събота,
във къща запустеница,
във гърне необжежено
и със вода неначетна,
и гола, и гологлава,
та па да полейш Петкана.
Па си е взела билето,
та си го дома занесла,
Среща им иде Петкана
със бели менци от вода.
Нали е чедо разумно,
тя се на пътя запряла, -
на циганки път не мина.
Като видяха циганки,
че се Петкана запряла,
между себе си думаха:
- Петкана й чедо разумно!
Я хайде да й прикажем,
че свекърва й е душманка!
Докле циганки да кажат,
а Петкана им думаше,
че е познала ризата -
Стояновата венчилка.
Тя на циганки думаше:
- Циганки, сестри да ми сте,
щото искате, ще ви дам,
саде ми право кажете:
отде си взехте таз риза
и тоя китен рованик?
А циганки й думаха:
- Даде я твойта свекърва,
та си взе биле омразно,
да те омрази, отдели
от първо либе Стояна.
Но в петък спроти събота
ти ако лягаш отдясно,
ти да си легнеш отляво:
дето ще теб да полее,
тя да полее Стояна.
Та ги Петкана послуша;
във петък спроти събота
тя на Стояна думаше:
- Либе Стоене, Стоене,
откак се, либе, с теб взехме,
аз се си лягам отляво,
а ти си лягаш отдясно;
сега да легна отдясно,
че ме страната заболя!
Стоян Петкана послуша,
та е легнала отдясно.
Кога е било в полунощ,
Стояну майка отишла
да си полее Петкана,
а тя поляла Стояна.
Като е била заранта -
Стоян бе младо питропче,
в черкова не е отишел.
Като черкова пущаше,
хората дома вървяха
и за Стояна думаха:
- Що стори Стоян, не дойде,
като е младо питропче?
Петкана крави доеше,
та е зачула тези думи,
па при Стояна отиде,
Стояна да си събуди -
до половина млад Стоян,
от половина шарен змей!
Тя го е вънка изнесла -
кокошки крякат от него,
кучета лаят по него,
хората бягат от него.
Стоян Петкан и думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
хайде ме, либе, заведи
във бащини ми ливади,
във високите грамади,
да се хората не плашат;
па ката заран доходяй,
та си ме, либе, споходяй,
по капка мляко донасяй!
Та го завела Петкана
във бащини му ливади,
във високите грамади -
там си Стояна остави;
ката е заран ходила,
по капка мляко носила.
Малко се време промина,
Стоян Петкан и думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
либи ме мома змеица,
либи ме и ще ме вземе:
в неделя ми е сватбата!
Петкана сълзи ронеше
и у дома си отвадя.
Среща й идат циганки,
дето са дали билките
на Стоянова майчица.
Петкана им се молеше:
- Циганки, сестри да сте ми,
щото ви питам, кажете:
дето дадохте билките
на мойта пуста свекърва,
тя е поляла Стояна
и Стоян стана шарен змей;
че съм го ази занесла
във бащини му ливади,
във високите грамади;
ката го заран спохождах,
по капка мляко занасях;
малко се време промина,
залибила го змеица,
в неделя му е сватбата!
Имате л' билки омразни,
омразни, та па отделни,
да си омразя Стояна
от тая пуста змеица -
дано да стане млад Стоян,
да си не вземе змеица?
А циганки й думаха:
- Имаме билки, Петкано,
от мъртва жена - косата,
от усойница - главата,
синята бяла тентява
и жълтата кумунига;
та да ги вариш, Петкано,
и да полееш Стояна:
колкото хубав е Стоян,
още по-хубав ще стане.
Та ги послуша Петкана,
щото искали, дала им.
Че е варила билките
и е Стояна поляла:
колкото хубав по-рано,
още по-хубав млад Стоян.
Па са с Петкана отишли,
че заклал крава ялова
и събрал всички роднини -
нейните и неговите;
та па е хванал майка си,
със рогозина я обвил
и със катран я намазал,
запалил Стоян майка си:
три дни горяла, тлеяла,
гостите пили и яли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.