129. СИНОВЕН ГЛАС ОТ ГРОБА

Том ІV: Митически песни

Зачула са й, мамо, паша кърджалия.
Не е било, мамо, паша кърджалия,
най е било, мамо, чума моралия.
Чи й ходила, мамо, вредом по светето,
чи отиде, мамо, из Будима града,
чи не умори, мамо, де са двама, трима,
най умори, мамо, един син на мама,
един син на мама, мил мамин Стоенчо!
Чи го жале, мамо, сата Будим града,
чи го жале, мамо, се по три месеца,
сама мама му три годинки жале.
Ката сутрин, вечер на гроба му ходи,
свещи пали, мамо, и си жално плаче:
- Стани, стани, мамо, мамин ми Стоенчо,
стани, стани, мамо, на мама обади,
хубава ли й, мамо, къща под земята,
меко ли й, мамо, от земя постелка,
топло ли ти й, мамо, тънката покривка?
Чи то са й, мамо, на Бога смилило,
чи продума, мамо, мамин мил Стоенчо:
- Стига, мамо, мамо, на гроба ми плака,
стига, мамо, мамо, на гроба натяква!
Кълни, мамо, мамо, Марина белбера,
чи той ма обръсна на лют голям празник,
на лют голям празник, на Харалампия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.