|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
128. ЖЕНИН ГЛАС ОТ ГРОБА
Том ІV: Митически песни
Кацнали ми са, кацнали,
дор две ми сиви гълъбки
на Стояновите агъли,
агъли срещу яхъри,
а пък Стоян ги пъдеше:
- Махни са, пъстра гълъбке,
махни са, не ми гугувай!
Мене ми стигат, гълъбке,
ша стани девят години,
как ми й булката умряла,
че ми, гълъбке, остави
четири дребни дечица.
Кога, гълъбке, закърпа,
не можа да ги опера,
кога, гълъбке, опера,
не можа да ги закърпа!
Гълъбка, пъстра гълъбка,
тя на Стояна думаше:
- Стоене, моя пръвнино,
яс не съм пъстра гълъбка,
ми най съм твойта невяста!
Мене ме Господ проводи
да ти, Стоене, обадя -
ожени са, а бре, Стоене,
земи си, а бре къщница,
да ти децата опере,
опере, да ги закърпи,
да ти къщата събере!
Северна Добруджа (СбНУ 35, с. 298).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически
песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал
и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.
|