125. БУЛИН ГЛАС ОТ ГРОБА - 3

Том ІV: Митически песни

Дойчо шилета пасеше
край село, край гробищата.
Месецът ясно грееше,
Стойчо със кавал свиреше,
кавал му свири, говори:
- Радо ле, либе, Радо ле,
има ли у вас седенкя,
у вас да дойда, Радо ле,
две думи да ти прикажа?
Нещо се гласи зачуя
оздоле, от под земята:
- Дойчо ле, младо деверче,
стига си свирил, Дойчо ле,
стига си Рада подвиквал,
нело си стадо завърти,
към мойо гроб го доведи,
та да те, Дойчо, попитам,
що има ново из къщи?
Ожени ли се бая ти,
найде ли добра стопанка,
оди ли мойто оденье,
носи ли мойто носенье,
върши ли мойта работа,
дума ли мсйто думанье,
гледа ли добре децата,
децата, две близначета?
Дойчо се първен уплаши,
та си стадото подгони
надоле, накъм селото.
Гласи до него стигная:
- Не бой се, Дойчо деверко,
не бой се, кака, от мене,
кажи ми, Дойчо, що питам,
че ми е тежко за дома,
за дома и за децата!
Тогай си Дойчо продума:
- Како ле, мила какице,
бая се, како, ожени,
добра стопанка не найде:
не оди твойто оденье,
не носи твойто носенье,
не върши твойта работа,
не дума твойто думанье,
децата ич ги не гледа!
Кига е, како, сърдита,
по двори оди и кълне,
дека е довец земала
с две деца, със два близнака,
кига е кротка, та блага,
децата гони из село,
бая Стояна уземе,
весден му шета и готви,
да му е мила и драга,
та да те, како, забрави,
децата да ги остави!
Гласи отземи дойдоя:
- Боже ле, мили Божице,
защо си така наредил,
да има деца без майкя?
Онй са цели сираци!
Ка има деца без баща,
без баща, Боже, със майкя,
они са полвин сираци!
Я стори, Боже, направи
мене ме из гроб извади
или ми деца умори,
децата да си приберем,
приберем, Боже, укутим!
Току е това казала,
из ясно небо гърмнало,
търмнало, та па треснало.
Дойчо си стадо поведе,
та го у село отведе;
ка да го Дойчо затвори,
из село гласи зачува,
че двете деца близнаци,
снаините му сираци,
както до круша седнали,
там ги гърмнало, треснало.
Дойчо си дома отиде,
бая си Стоян намери,
че седи Стоян и пие.
Дойчо се кротко помоли:
- Сполай ти, Боже, на тебе,
дека си кака послуша,
децата да ю прибереш,
да не са деца сираци,
без майкя, още без баща!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.