122. ВАМПИР И МИНКА

Том ІV: Митически песни

Провикнал се е Никола
от връх от Стара планина:
- Изпъждай, Минке, говеда
от Николова полугар,
при беглишката поляна,
студена вода да пият,
зелена трева да пасат!
Минка Николу думаше:
- Не мога, либе, да стана,
болна съм, либе, не мога,
глава ме боли, не вида,
- да стана да ги изпъдя!
Снощи нанавън излязох
пцетата да си нахраня,
портата да си затворя,
прелези да си затръня -
че ми си й сянка мярнало,
сянка ми каранфилова,
на каранфила цветето,
на калофера листето;
не било сянка каранфил,
тази бе сянка вампирска -
моето либе Стояна!
Я иди, либе, Никола
на Стоянова равен гроб;
седи ли Стоян в гроба си,
или е вампир излязъл?
Кога отишел Никола
на Стоянова равен гроб -
Стоян в гроба си седеше,
бяло си книже държеше,
черно си слово четеше
и Минка поменуваше:
- Изгорях, Минке, за тебе
и черна земя под мене,
и бяла риза на мене!
Кога щеш при мен да дойдеш,
докога, Минке, до кой ден?
Току туй Стоян издума,
и Никола се повърна.
Вървя Никола, що вървя,
досред е пътя отишел;
среща му иде вихрило,
а след вихрило - носило
и Минка на носилото.
Като я видял Никола,
бяла гъжува развива,
черна пушия завива
и си на Минка думаше:
- Минке ле, либе, Минке ле,
ази са ни са надявах
да си по-хитра от мене,
та тъй ме хитро излъга!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.