|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
120. ВГРАДЕНА НЕВЕСТА - 2
Том ІV: Митически песни
Труица братя града градяха,
деня го градят по ясно сланце,
нощя са сипя по мясачина.
Труица братя каул сториха:
- Чиято любя най-рано дойдя,
та ми дунясе рана прогимка,
да го вградимя в Бялана града!
Всяку си любя любяму каза,
Струнино любя любя ни каза,
ами му каза млогу работи:
- Ой Струно, Струно, млада нивясто,
утря ми, любя, рано подрани,
та си обаняй малено дяте,
та чя го повий и нахрани го
и нахрани го и приспи си го,
чя ми изпячи рани фурнити
и опери си бялоно пранье,
та чя ми сготви рана прогимка
и доняси ми на Бяла града!
Струна нивяста рано подрани,
та си направи млогу работи,
дену насади нехину любя,
та чя си сготви рана прогимка,
и сготвила я, и отнела я.
Ага я виде нехино любя,
нехино любя никум уникна,
никум уникна, солзи зарони.
Чи си го видя Струна нивяста,
та си на любя тихо ромоня:
- Оти ми, любя, никум уникна,
никум уникна, солзи урони?
- Ой Струно, Струно, младо нивясто,
изпуснал сам си сребарен порстень,
сребарен порстень с кантати камян,
изпуснах си го в Бялана града!
- Ой любя, любя, Струнино любя,
рипна щя Струна, извади щя го!
Рипнала Струна в Бялана града,
да си извади сребарен порстень.
Струнини стрици, сащи деверя,
камян по камян, дярво по дярво,
та си вградиха Струна нивяста.
Струна нивяста викна, заплака:
- Ой стрици, стрици, сащи деверя,
изградитя ми от дясна страна,
от дясна страна Бялана града,
да си ми храням малоно детя,
малоно детя с прясноно мляко!
Устово, дн. кв. на Смолян (СбНУ 3, с. 81).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически
песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал
и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.
|