118. КОСТАДИН И ЕЛИН-ДОЙКА

Том ІV: Митически песни

Попитале Елин-Дойка
Горна-Долна Руменлия,
три години надалеко.
Майка Дойка не дааше,
девет бракя я дадое,
защо беше надалеко:
кога к' одет на първио,
кони да се наявает,
пушки да се нафърляет,
джилит да се наиграет.
Майка люто ги прокълна:
- Море синко, мили синко!
Защо Дойка я оделифте
три години надалеко?
Кога Дойка к' извадите,
да внесете църна чума,
църна чума и панукла,
и дробнана сипаница,
сем до девет пособерит
со се ваши луди деца!
Како майка прокълнала,
така клетва се фатила.
Кога Дойка изведое,
и им дойде църна чума,
църна чума и панукла,
и дробнана сипаница;
сите девет 'и пособра
со се нивни луди деца,
съде майка я остаи.
Се сторила мила майка
пуста сина кукаица,
да ми кукат дене-ноще.
Елин-Дойка що чекала,
ми чекала три години,
да я дойдет девет бракя,
да я канет на първиче.
Елин-Дойка заплакала
мошне, мошне жалоито:
- Леле Боже, мили Боже!
Лели бракя ме дадое,
ме дадое надалеко,
за да идет на първиче,
как ме бракя не викнае!
Ели сите м' остаие,
най-малиот брат Костадин
как ме мене забораи,
що во мене се кълнеше -
мало-многу жалей Дойка!
Богу му се нажалило
и я пущи еден ангел,
еден ангел от небеси,
я го крена Костадино:
що му ангел напраило
от плочата погачица,
от киурот чутурица
и му рече Костадину:
- Айде сега да си одиш
при твоята мила сестра,
да я каниш на първиче!
Начас пойде да я канит.
Кога Дойка го видела,
се спущила, го гушкала:
- Леле брате, мило брате,
що си толку разсипано?
Лели беше ти по-личен
ти от сите девет бракя?
И Костадин що е рече:
- Мори сестро, мило сестро,
како да сум, сестро, личен?
Ево имат три години
болен лежа на постела,
туку айде земай си го
и твоето мажко дете,
тебе дома ке те носам,
да я видиш наша кукя!
Си зедое мажко дете,
си зедое бърза кона,
си тръгнаа да си одат.
И одиле, що одиле,
колку пошле край църквата,
ми пропеа едно пиле,
едно пиле от древята:
- Море желна Елин-Дойке,
по кого си кенисала,
по мъртвего Костадина!
Се зачуда Елин-Дойка,
що е пиле, що ми пеит.
И си рече Елин-Дойка:
- Белки пиле ми се смеит
защо ми е брате болно,
ми е мошне разсипано!
До църквата си пойдое,
мило брате е загина.
Се зачуди кутра Дойка
що да чинит, как да чинит.
Си отиде дури дома,
що да видит - чудно чудо!
Пусти порти затворени,
дворе пелин обрастено,
а во дворе мила майка,
къде кукат дене-ноще
како сина кукаица.
Колку Дойка ми отишло
до неидзина мила майка,
майка си я прегушнала.
Како си се прегушнае,
така си се удаие
от жаляне, от плачене,
а Дойкино лудо дете
под нодзе го изгазие.
Таква била лоша клетва!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.