116. ЛАЗАР И ПЕТКАНА - 2

Том ІV: Митически песни

Де са е чуло, видяло
три пъти жена да близни,
три пъти се по три сина?
Станали дор девят братя,
дор девят братя близнаци,
една е щерка Петкана!
Сичките мама ожени,
ожени и ги задоми,
току Петкана остана,
и за Петкана доходат,
та си Петкана иская
през девят села в десето.
Мама Петкана не дава,
че било твърде далеко:
нето Петкана ща дойде,
нето пък мама ща иде.
Най-големия брат Лазар,
той си на мама думаше:
- Я дай я, мамо, я дай я,
че ний сме дoр девят братя:
по еднаж ща та заведем
у Петканини на гости -
девят ми пътя ща стане!
Мама Лазарчо послуша,
та си Петкана посгоди
през девят села в десето.
Като със сватба додоя,
млада Петкана да зимат,
Петкана плаче, не рачи,
че било твърде далеко,
през девят села в десето.
Като Петкана излезе,
черна чума в къщи влезе,
морила й чума, морила
дор девят брата близнака
и девят снахи, се млади,
остави девят унуки.
Когато дойде събота,
сичките мама прелива,
прелива и споменува,
я Лазара не прелива,
не прелива, не споменува,
най си го мама кълнеше:
- Да се провалиш, Лазаре,
земята да те не прией,
че ми Петкана издаде -
не мога у тях да ида,
нито Петкана дойожда!
Лазар се от гроб молеше:
- Чуваш ли, Боже, виждаш ли,
как си ма мама проваля?
Я дай ми, Боже, я дай ми
пръсчица - лека снаджица,
сандъче - бързото конче,
кръстчето - жълта бъклица,
да ида, Боже, да ида,
Петкана да си калесам,
мами на гости да дойде,
доста ме мама проваля!
Богу се жалба нажали,
стори го Господ, стори го:
пръсчица - лека снаджица,
сандъче - бързото конче,
кръстчето - жълта бъкличка,
и Лазар стана, отиде.
Като на порти почука,
Петкана стана, отвори.
Като го видя Петкана,
тя му ръката поела,
та му ръката цалуна -
ръка му на пръст мирише,
на мухъл, на черна земя!
Петкана дума Лазару:
- Брайно ле, бате Лазаре,
що ми на мухъл миришеш?
Лазар я хитро лъжеше:
- Сестро Петкано, Петкано!
Като ти, сестро, излезе
и си ни мама раздели,
девят сме къщи градили,
тежък сме чамур дигали,
затуй на мухъл мириша.
Я хайде, сестро Петкано,
че мама лежи, умира,
я ща заварим, я не щем!
И Петкана са й събрала,
че са във пътя тръгнали.
Вървели, що са вървели,
Петкана дума Лазару:
- Брайно Лазаре, Лазаре,
що ми на мухъл миришеш,
на мухъл, на черна земя,
да не ти й сукница прогнила?
Лазар Петкани думаше:
- Сестро Петкано, Петкано!
Като си тръгнах във пътя,
лятна ми роса припадна,
та ми сукница намокри,
не можах да я просуша,
затва й сукница прогнила.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
едно ми пиле пееше:
"Божне ле, вишен Господи,
де са е чуло, видяло,
жив чуляк с мрътъв да върви?"
Петкана дума Лазару:
- Бате Лазаре, Лазаре,
какво ми пиле пееше:
де са е чуло, видяло
жив чуляк с мрътъв да върви?
Лазар Петкани думаше:
- Я върви, сестро Петкано,
тука е гора зелена,
сякакви птици имало,
сякакъв език разбират!
Вървели, що са вървели,
сичките ниви жънати,
тейните ниви се стоят.
Петкана дума Лазару:
- Брайно Лазаре, Лазаре,
сичките ниви жънати,
я ваште ниви се стоят?
- Я върви, сестро, я върви:
девят си къщи градихме,
ниви си не ожънахме!
Кога във село да влизат,
Лазар Петкани думаше:
- Я върви, сестро, у нази -
кога та мама попита:
"Кой си та, щерко, доведе?"
право на мама да кажеш:
"Бати ма Лазар доведе!"
Яко ти вяра не фане,
я на ти, сестро, пръстяна,
пръстяна, мена сребърна,
подай й пръстян сребърян,
дето го и мама купила,
кога са с булка меносвах -
мама ща вяра да фане.
Я ща да ида, сестро льо,
до голямата могила:
имаме нива голяма,
жъната, недожъната,
ща ида да я обидя!
Петкана у тях отиде.
Девят им внуки плачеха,
я мама си ги миреше,
Петкана мами извика:
- Стани ми, мамо, отвори!
Майка й от къщи викаше:
- Чумо льо, черна чумо льо,
не ти ли стига, чумо льо,
дето ми, чумо, умори
дор девят сина близнака
и девят снахи, се млади,
ми още идеш, чумо льо,
за девят малки унучки?
Петкана мами думаше:
- Стани ми, мамо, отвори,
аз не съм черната чума,
най съм ти щерка Петкана!
Майка й тогиз отвори
и на Петкана говори:
- Кой си та, щерко, доведе?
Сега девята година
на гости не си дойдала!
Петкана дума на мама:
- Бате ме Лазар доведе!
Мама Петкан и думаше:
- Я лъжи, синко, кого щеш,
мама си не мойш излъга -
бате ти Лазар, Петкано,
сега девята година
как е от чума загинал!
Петкана дума на мама:
- Ако ми вяра не фащаш,
я на му, мамо, мената,
мената, пръстян сребърян!
Нейната стара майчица,
като пръстяна видяла,
тогив е вяра фанала.
Двете с Петкана плакали,
дорде са двете умрели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.