111. ЧУМА И СЛЯПА СТАНА

Том ІV: Митически песни

Мари Стано, тънка Стано!
Засвирила влашка свирка
низ черквите каменливи;
не е било влашка свирка
на е било черна чума
и дребната сипаница,
та посипа сички моми,
сички моми петнаесе
с герджик Стана шеснаесе.
Сички моми преболяа,
преболяа и станаа,
гирджик Стана ни преболя,
ни преболя, нито стана,
на ослепя с двете очи.
Стана на майка говори:
- Мале ле, мила мале ле,
кога дойде ден Велиден,
ден Велиден, ден Гергьовден,
омий ма, мале, оплети,
бръкни ми в десни джебове,
извади златни отключе,
отключи сандък куфитра,
извади бяла премяна:
тънка риза копринена,
зелен сукман анадолски,
ситно шеве етрополско;
та ма убаво премени,
па ма убаво накичи.
Закачи ми бял косатник,
затъкни ми криво перо,
па ма фани за ръчица,
заведи ма на орото,
остави ма при нямците,
при нямците, при сляпците.
Я не вида да поигра,
баре, мале, да послуше,
како моми оро играт,
оро играт, пясни пяет;
како мсмци камак мятат!
И майка й е послуша.
Кога дойде ден Велиден,
ден Велиден, ден Гергьовден,
оми я майка, оплете,
бръкна й в десни джебове,
извади златни отключе,
отключи сандък куфитра,
извади бяла премяна:
тънка риза копринена,
зелен сукман анадолски,
ситно шеве етрополско,
та е убаво премени,
па е убаво накачи:
закачи й бял косатник,
затъкна й криво перо,
па е фана за ръчица,
заведе я на орото,
остави я при нямците,
при нямците, при сляпците.
Попов Стоян оро вбди.
Ка си видя тънка Стана,
па си се Богу помоли:
- Боже ле, мили Боже ле,
я дай Стана черни очи,
та двама да са земиме!
Де седя Господ, та слуша,
даде Стана черни очи,
та са са двама узеле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.