|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
11. СЛЪНЦЕ И МОМКОВА ПРИЛИКА
Том ІV: Митически песни
Слънчице ясно изгрело,
като ми грееш високо,
високо и пак широко,
не виде ли ми, Слънчице,
на мене слика-прилика?
Слънчице Стоян думаше:
- Стояне, младо юначе,
видох, Стояне, видох я,
ама е много далеко:
през три планини големи
и през три гори зелени,
през четири реки големи,
през тии бели Дунава,
у пусто Влашко големо,
убава Радка влаинка;
па и она е годена,
у неделя е сватбата.
Ако си можеш, Стояне,
да си пристигнеш, Стояне,
че земеш Радка хубава!
Стоян Слънчице послуша,
изведе конче негово,
преплува бели Дунава,
пристигна Стоян сватбата.
Девере невеста водеа,
Стоян им тио говори:
- Девере, китни девере,
доведете ми невеста,
да ми цалуне ръката,
да си земе проводиа,
ние сме стара родиа.
Доведоа му невеста,
десна му рака цалуна,
Стоян си бръкна в джепове,
извади шапа жълтици,
та си посипа сватбата.
Девере невеста оставиа,
та си жълтици сбираа.
Стоян невеста докачи,
та си я метна на конче
и си Дунава преплува.
Радка му тио думаше:
- Стояне, либе Стояне,
я си ме свали от коньо,
да си измием очите
от майчини ми жалове,
майчини, още бащини.
- Не може, Радке убава,
кога ойдеме край село,
там има чешма шарена,
там че те свалим от коньо,
да си измиеш очите
да си начиниш лицето.
Кюстендилско (Стоин-ЗП, с. 25, № 52).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически
песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал
и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.
|