109. ЧУМА И БОЙКО ДЖЕЛЕПИН

Том ІV: Митически песни

Два се орлове виеха
стред това село големо
над моминската махала,
окол се они виеха,
ка се виеха, пищеха:
- Църна се чума прочула,
та трие чума, та бие
се единаци юнаци
и белолики невести,
и църнооки девойки,
и мъжки деца у майки!
Те една чума ка бие
година и половина,
запусти села големи,
градове наполовина,
та па са назад повърнала.
Ка си тефтере прегледа,
се са тефтере писани,
писани и реситени;
Бойко джелепин записан,
записан, а не реситен.
Та стана чума, та ойде
код свети Аралампиа,
та му тефтере предаде.
Он й тефтере прегледа,
се са тефтере писани,
писани и реситени.
Тогай й дума думаше:
- Бре иди, чумо убийке,
що ти тефтере записах,
та съм ги я тббе предал,
се са тефтере писани, -
писани и реситени,
Бойко джелепин записан,
записан, а не реситен.
Камо ти Бойко джелепин?
Защо не си го убила?
Църна му чума казуе:
- Бре свети Аралампио,
тоя е много джелепин,
дворове му са камени,
около мермер дуваре,
портите са му железни;
а у дворове той има
до седъм псета близнаци,
близнаци и съботници,
не дават пиле да мине,
а нечли човек да ойде
у Бойковите дворове.
От них не можех да ойдем,
Бойкоте да си убием,
от тефтер да го ресита.
Покрай му двори преминем,
като ме псета усета,
та синджирете пояда!
А свети Аралампиа
тогай й дума думаше:
- И това че те научим!
Скоро се назад повърни
у тая гора зелена
на Бойковите егреци.
Стори се мечка мръсница,
та му овчаре разпъди
и му псетата разпъди,
та му овцете издави.
А Бойковите кехаи
на Бойко че хабър да прата,
да им изпрати до седъм,
до седъм псета близнаци,
близнаци и съботници,
мечката да си пропъда,
стадото да му отъмна.
Тизе се назад повърни,
та му у двори улезни,
та Бойко да си убиеш,
от тефтер да го ресита.
Веднъг се чума повърна,
отиде гора зелена,
стори се мечка мръсница,
та му овчаре разпъди,
та му псетата разпъди,
та му овцете издави.
А Бойковите кехаи,
веднъг са абър пратили,
та Бойко да им изпрати
до седъм псета близнаци,
мечката ега пропъда,
стадото да му отъмна.
Бойко джелепин стегаше,
той беше млади търговец,
Букурещ града да иде,
секаква стока да кара.
Той се е мало позапрел,
та им псетата изпрати
и си по друми па тръгна,
Букурещ града да иде.
Църна се чума повърна
на Бойковите дворове,
църна се жена сторила,
та па му на порти почукна:
- Бойковице ле, невесто,
излезни, та ми отвори!
И Бойковица излезна,
железни порти отвори,
та му у двори улезна.
Секаде редом разгледа,
а Бойко дома па нема,
а она тогай говори:
- Бойковице ле, невесто,
камо ти Бойко джелепин?
А Бойковица казува:
- Бре гиди, жено незната,
Бойко си дома те нема!
Язе съм млада добийка,
мъжко съм дете добила,
а още не е кръстено.
Църна й чума казува:
- Не лъжи ме, моме, не лъжи,
на кажи Бойко дека е?
Ете му калъч закачен!
Войковица се сплашила,
тогай й право казала:
- Бре гиди, жено незната,
незната, нито позната,
какво чем тебе да лъжем?
Той два калъча си има:
една си с него заноси, то
една си дома оставя.
Бойко е минал през Дунав,
у Букурещ града отиде,
че той е млади търговец,
секаква стока закара.
Веднъг се чума повърна,
през бели Дунав премина,
в Букурещ града отиде.
И тамо Бойко намери
у букурещка чаршия,
секаква стока продава,
жълти жълтици засбира.
Църна се чума сторила,
на църна жена станала,
срещо е него стояла,
та три саати стояла,
стояла и па си гледала
каква си стока продава,
тежко имане той сбира.
Тогай я Бойко попита:
- Бре гиди, жено незната,
незната, нито позната,
що среща мене ти стоиш?
Сичките жени доода,
сека си купи, ойде си,
тизе си нищо не купиш,
туку ми сал сеир чиниш!
Тогай му чума казала:
- Бре гиди, Бойко джелепин,
я не съм дошла да купим,
нъл съм дошла за тебе,
че я съм чума убийкя.
Ти си у тефтер записан,
записан и не реситен.
Я не можех да те убием
ка у твоите дворове
от седъм псета близнаци,
близнаци и съботници,
от тефтер да те ресита.
Сега ме назад върнаха
и дека да те намерим,
и тамо че те убием,
от тефтер че те ресита.
Тогай й се Бойко примоли:
- Немой ме, чумо, убива,
до дома да си отидем,
че ми се дете родило,
а още не е кръстено.
Сега ми писмо достигна
да ойдем дете да кръстим.
Тогай ме, чумо, ти убий,
от тефтер да ме реситиш!
Църна го чума не слуша,
стред го Букурещ убила
у букурещки чаршии.
Сичка му стока остана,
тежко имане остана.
Тогай се чума върнала,
та го ст тефтер ресити.
Тогай се чума повърна
при свети Аралампиа,
та му тефтеро предаде,
че си е Бойко убила,
убила и реситила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.