|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
107. ЧУМА И ДЕВЕТ БРАТЯ
Том ІV: Митически песни
Чува майка девет мили сина,
чуждо прела, та ги е ранила,
чуждо шила, та ги обличала,
чуждо ткала, та ги е грея ла.
Чула майка, чула и разбрала,
у София малко ефтиния;
заведе ги майка у София,
сичките е книга научила
и деветте на занаят дала -
кой кюркчия, кой млади терзия;
що й беше най-млад Димитрия,
него майка чехондарин дала.
Повърна се тая черна чума
и деветте чума ударила;
какво ги е майка народила,
така ги е наред закопала.
Най-малкия, най-млад Димитрия,
и него го чума ударило,
удари го тамън на три места:.
едно место у болното гърло,
друго место у болното рамо,
трето место у клетото сърце.
Питала го тая жална майка,
питала го: - Боли ли та, сине,
боли ли та тая люта рана?
- Боли, мамо, боли, колко може!
Щото ми е у белото гърло,
неке можем песен да си пеем;
щото ми е у десното рамо,
неке можем оро да си водим;
щото ми е у клетото сърце,
от него ке младо да си умрем!
От жалба го майка закопала,
закопала у мала градина,
мала врата у мала градина,
заран-вечер вода да му сипва,
заран-вечер свещи да му пали.
Там денува майка, там нощува.
Жалила го майка три години.
Жално плаче майка, милно реди
и проклиня тая черна чума.
За приказ е земня продумала:
- Я не жали, майко, я не кълни,
я не кълни тая черна чума,
най си кълни Илия берберин!
Обръсна ми моя руса коса,
остави ми, мамо, голем чомбас,
та се чуват до три люти змии:
едната ми черни очи пие,
другата ми черни кърви пие,
третата ми нешчи изтъргала!
Ка я чула тая жална майка,
ка я чула, че земня продума,
и она се от душа отдели.
Горни Лозен, Софийско (Сп. Сердика, кн. VII-VIII, с. 58).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически
песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал
и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.
|