|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
104. ЧУМА У КАРАДЖОВИ - 2
Том ІV: Митически песни
Заправил Господ сараи -
се от челешки кокали:
тимелю - се стари хора,
колите - се избор момци,
пенджури - се млади булки,
покриво - се дребни деца.
Че му покриво не стига.
Самси се Господ провикна:
- Коя е болест най-бърза,
на измет ша я проводя,
да ми измето завърши?
У Караджови да иде,
да му отнеме, отземе,
Караджой девет синове
и девет снахи хубави,
и девет дребни унуки!
Чума се болест обади:
- Боже ле, вишън Господи,
аз съм си болест най-бърза,
аз ще измета извърша!
Господ на чума думаше:
- Да идеш, чумо, да идеш,
у Караджови да идеш,
да му отнемеш, отземеш
негови девет синове
и девет снахи хубави,
и девет дребни унуки.
И чума тръгна, отиде,
вън на портите похлопа.
Самси се Караджа обади:
- Какви сте хора отвънка?
Дали сте гости хубави,
или сте върли хайдути?
Чума се болест обади:
- Нето сме гости хубави,
нето сме върли хайдути,
я най съм черната чума!
Мене ме Господ проводи,
да ти отнема, отзема
твоите девет синове
и девет снахи хубави,
и девет дребни унуки!
Караджа чума думаше:
- Чумо ле черна, чумо ле,
я иди Господ попитай,
със пари дали не може,
пари на Господ да пратя?
Със чуздо дали не бива,
чуздо на Господ да пратя?
И чума тръгна, отиде
и си на Господ думаше:
- Мене ме Караджа проводи,
да те, Боже ле, попитам,
със пари дали не бива,
пари на тебя да прати?
Със чуздо дали не може,
чуздо на тебя да прати?
Господ на чума думаше:
- Чумо ле черна, чумо ле,
да идеш Караджа да кажеш:
да би Господ чуздо зимал,
свет по света не оставаше,
да би Господ пари зимал
земята би посребрена,
тревата би позлатена.
Три дни им милет отдаде,
да идет и да попият
с негови девет синове
и девет снахи хубави,
и девет дребни унуки.
Три дни са яли и пили,
Караджа диван седяше,
цъклена чаша държеше,
с руйно ги вино слугува.
Като ядяха, пияха
Караджовите синове
и на тяйно си думаха:
- Тяйно ле, стари бубальо,
що ни на тежко мирише?
Караджа дума синове:
- Синове, мои синове,
дуфнали морски ветрове,
затуй ви на тежко мирише!
И чумата е прифлягла,
и сичките наред измори.
Северна Добруджа (СбНУ 35, № 1).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически
песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал
и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.
|