|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
101. ЧУМА И ТЪКАЧКА
Том ІV: Митически песни
Леле Яно, бела Яно!
Чума бие наше село,
що омъркне, не осъмне,
що осъмне, не омъркне.
Сичко село разбегало,
леле Яно, бенум Яно,
разбегало бижании,
бела Яна не бегала,
лю си ткае тенко платно,
тенко платно, бумбакерно,
заключила мала порта.
Де е дошла върла чума,
почукнала на портите.
Стана Яна, отвори й.
Ка га виде бела Яна,
отговори върла чума
- Саде Яна мен ми стига!
Проговори бела Яна:
- Варай, чумо, върла чумо,
върла чумо, бенум чумо!
Да те фата посестрима,
посестрима, гиди чумо,
посестрима, приятелка,
да т'занеса бижании;
ти да видиш какви моми,
какви моми и невести,
а най-веке момчетата,
да изткае тенко платно,
тенко платно, бумбакерно!
Послуша га върла чума,
леле Яно, бенум Яно,
та га фати посестрима,
посестрима, приятелка,
остави га да изткае
тенко платно, бумбакерно.
Бела Яна не го ткала,
леле Яно, бенум Яно,
стана Яна, та си бега.
Чини два дни, чини три дни.
стана чума, та отиде,
та отиде на Янини,
почукала на портите.
Нема Яна, нема никой!
Викна чума, та заплака:
- Саде Яна ми стигаше,
мойта майка не фаташе
посестрими, приятелки,
да отива бижании.
Що ме мене излажаха,
та си фати посестрима,
посестрима, приятелка?
Яз да ида бижании,
че там има харне моме,
харне моме и невесте,
яз остана и без Яна.
Просеник, Демирхисарско (Веркович, № 224).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.01.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически
песни. Съст. Михаил Арнаудов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006.
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІV. Митически песни. Отбрал
и редактирал Михаил Арнаудов. София, 1961.
|