9. МАРКО И ВЪЛКАШИН ГРАДЯТ МАНАСТИР

Том ІІІ: Исторически песни

Църква градил Волкашин и Марко,
църква градил света Арангела
до своите кули над Вароша.
Я градиле до девет години,
се от мермер диреци клавале
и покривот со стребрени плочи,
иконите се от суо злато.
На вратата Волкашин се писал,
син му Марко, богме, му завидел,
и той ми се отлево написал,
во одежди и кралцки коруни.
Манастиро азър ми се сторил
и требало, за да си го светът,
Поканиле патрик и владици
от Орида, за да му го светат,
поканиле гяци, ем попои,
поканиле кралеи и банеи,
поканиле народ отсекаде.
Како тие чесно поканиле,
така чесно тие ним му дошле,
манастиро си го осветиле:
лепи гости тие напраиле,
що ставиле три чесни тарпези:
на първата патрик и владици
и оние гяци, ем попои,
втора беше кралеи и банеи,
трета беше от сите рисяни.
Яле, пиле три дни, ем три ноки.
Откога се сите поднапиле,
мушавере тие ми чиниле,
най-поеке кралеи и банеи,
секи им се со юнаство валил.
Марко слушал и вино е служил,
и той ми се юначки повалил,
за негоото, богме, юнаство.
Наче гърло вака той да вели:
- Ой ви море, кралеи и банеи,
сите вие сте биле юнаци,
зер яз не сум от татка по юнак?
Кога чуло краля Волкашина,
лели, брате, не драго му падна,
рипнал юнак на нозе юначки,
та извадил сабя от ножница
и се пущил Марко да го губит.
Кога видел Марко Кралевике,
от татко му ке си го загуби,
чест му сторил, не му се спротивил:
трещил Марко пред него да бега
и не кренал рака на татка си,
да не зимат клетвата от Бога.
Марко бегал около църквата,
три пати я църквата обколил;
го привтасал татко му Волкашин,
го привтасал и ке го пресечел.
Лели Марко и той сабя имал,
на татка си некел да я вадит,
Марко врати от манастир турнал,
в църква влегол и ми се затворил,
от лутина Волкашин ми удрил
на честните врати манастирски.
Вала Богу за чудо големо,
от врата ми кърви що протекле,
ангел Божи Волкашину рекол:
- Волкашине, ти си се полудел,
та що търчиш по сина ти Марка,
да го сечиш и да го погубиш,
и голем грев ти сакаш да сториш,
света църква за да я затвориш!
Еве три дни, ти кай я освети,
зер пак сакаш да я пресветуаш?
Марко си е от тебе по юнак,
и пак рака на тебе не кренал,
тук си влезе во светая църква,
да откини, чест тебе да стори.
Волкашине, ти чест не познаваш.
Дойди море стара Волкашина,
ти не удри църковните врати,
тук ми удри свети Арангела
и му рани негоата нога,
и от нога кърви протекоа.
Волкашине, аир не ке видиш,
куки, кули ке ти се разтурат,
манастиро здрав не ке остане,
до три-четири, богме, пояси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.