81. КРЪВНИНА У ГЕОРГИ МАДЖАРА

Том ІІІ: Исторически песни

Зачу са Герги Маджара
горе, у баба Маджарка,
манлия, баш чорбаджия.
Герги си има два сина,
два сина, сиви соколи -
Станчо й Иванчо двамата;
че те са Станча женили,
сега Иванча ша женят.
Търсят му булка прилика,
дето на Иванча прилича.
Те щат за Рада да идат,
за бяла Рада Пенчова,
горе ми на Косовите,
ама не им се аресва,
че била Рада мънинка,
тям им са къщи високи,
полици няма да стига.
Те щат да идат на сгледа
за бяла Рада Райкюва,
горе на Горни Кметовци.
Ходили и я сгледали,
сгледали и я сгодили,
убава Радка подявка,
тя мома не е ходила,
тя дреи не е носила!
Мама на Радка думаше:
- Радке ле мила, мамина,
как сме те, мама, сгодили,
където одиш, се пееш,
се пееш, мама, се свириш.
Радка на мама думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
ша пея, мамо, ша свиря,
доде съм мома у дома,
беки ша пея и свиря,
кога се, мамо, оженя?
Кога си ида, майно ле,
в Гергюви, мамо, сараи,
в Гергюви тъмни башчии,
в Гергюви ниви големи,
тогаз ли, мамо, ша пея,
ша пея, мамо, ша свиря,
тогаз ли ша са веселя?
Мама на Рада думаше:
- Радке ле мила, мамина,
я съм ти, мама, гледала
по врачки и по гледачки,
по трета вяра - циганки:
неделя мома ша ходиш,
пък три дни млада булчица.
Като са Радка женили,
вдигнали сватба голяма
у дяда Гергя Маджара,
у Гергювите сараи,
в Гергюви къщи високи,
в Гергюви двори широки.
Като са й сватба минала,
минала, джанъм, в неделя,
в понделник булка стояла,
дошъл е вторник и минал,
слънцето трепти, залязва,
Амет на порти полопа,
полопа, абер донесе:
- Бабо ле, бабо Гергюйце,
таз вечер гости ша додат,
печете пещи лябове,
колете патки, кокошки,
правете бели мъжове,
още къдрави млинове;
гответе, надявайте се,
че ще агата да доде.
Пекли са пещи лябове,
клали са патки, кокошки,
правили бели мъжове,
още къдрави млинове.
Амет из къщи одяше,
на баба Гергюйца думаше:
- Бабо ле, Гергюйце ле,
защо ти булка не дума,
не дума и не приказва?
- Нас ни е, баба, адета,
кат доде млада булчина,
неделя да си говее
на свекър и на свекърва.
Амед и тогаз думаше:
- Я ша я, бабо, накарам,
да дума, бабо, да пей,
по-малко ша ни попей,
по-млого ша ни поплаче.
Готвили, надявали са;
късно агата довтаса
със осем души сеймени.
Че те са, джанъм, седнали,
баба Гергюйца готвила,
станала й вече да слага.
Като им, джанъм, сложила,
сложила и заканила,
никой си залък не апва,
никой си капка не сръбва,
един други са гледаа,
един други си шушняа,
и огъня си кладяа.
Чуди се баба Гергюйца,
май са Герги Маджара,
че им гостите не ядат,
не ядат, още не пият.
че тя им тио говори:
- Ой ми ви вази, ви гости,
ч'оти не ядете, не пиете?
Кът не ядете, пък пийте,
кът не пиете, пък яжте,
яжте и пийте, да спиме:
зарана рано ша станем,
на булка було ша фърлим,
булката пита ша меси,
на прошка ша я заведем
у бачови й Станюви.
Тогаз заптии скочили,
че си врата подлостили,
фанаа баба Гергюйца
и дяда Гергя Маджара.
Назад им ръце вързаа,
в огън вериги фърлиа,
вериги и пирустии,
дилафи, още ръжени,
баби Гергюйци думаа:
- Бабо ле, бабо Гергюйце,
пий ша ти кажем, бабо ле,
как щем да ядем, да пием,
как щем зарана да станем,
на булка було да фърлим,
на прошка да я заведем!
Я казвай тежко имане,
я ти главата земаме,
жива ша да те опечем,
на тези буйни огньове!
Пък дяда Гергя горяа
с вериги и пирустии,
с дилафи, още ръжени,
горяа, люто мъчеа,
мъчеа, джанъм, питаа:
- Я казвай тежко имане,
имане, дребно печале,
твоите желти желтици,
бащини бели бешлици.
Люти го мъки мъчили,
горили, боли с ножове
и им главите зимали.
Че са вратата разбили,
и са в собата влезнали,
че са Иванча фанали,
фанали, джанъм, заклали.
Дошло е редът за Радка
че са чудяа, маяа
жива ли да я оставят,
или пък да я заколят.
Тя им се милно молише:
- Ой ви ва вази, сеймени,
сеймени, бюлюкбашии,
сал мене да оставите,
че ази нищо не зная,
ази съм вчера додила.
Амед на Радка думаше:
- Радке ле, познаваш ли ме?
Радка Амеди думаше:
- Амеде, млад сейменино,
ка ща да не те познавам?
Помниш ли, Амед, знаиш ли,
гито бях мома у дома,
пък ти бя пъдар в Кметовци,
колко съм тебе готвила
и бяла пита месила?
И те тогаз я заклали
в собата пред иконата,
главата и са търкаля,
мокър й язик говори:
- Майно ле, стара майно ле,
правинка, мамо, думаше:
"Радке ле мила, мамина,
я съм ти, мама, гледала
по врачки и по гледачки,
по третя вяра - циганки:
неделя мома ша ходиш,
пък три дни млада булчица."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.