|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
77. ЗАБЯГНАЛ ЗАРАДИ ГОСТИ-ТУРЦИ
Том ІІІ: Исторически
песни
Мама Стояну думаше:
- Сино Стоене, Стоене,
та бейме, сино, сирмаси,
турци ни не доводяа;
откак дувари загради,
откак къщите направи,
откак портите окова,
откак си булка доведе,
не оста пътник, ни друмник
у дома да не намине,
у дома да не пренощува!
Дали са двори заградни,
дали са къщи убави,
дали са порти ковани,
дали е булка убава?
Мама Стояну думаше:
- Сино Стоене, Стоене,
разгради, сино, дворове,
разкови, сино, портите,
развали, сино, къщата,
напусни, сино, булката -
давно са турци отучат
у дома да не довадят,
у дома да не нощуват!
Стоян си зема брадвата,
па ми на двори излезе.
Погледна двори заградни -
мило му й да ги разгради;
погледна порти ковани -
мило му й да ги разкове;
погледна къща убава -
мило му й да я развали;
погледна булка убава -
мило му й да я напусне.
Па скокна Стоян, забегна
по чужди земи незнайни,
незнайни и непознайни.
Па ми са глави млад Стоян,
па ми са глави овчерин.
Стоя до девет години,
извади девет стотини,
се тия сиви марии,
се тия вакли овнове.
Па глави девет овчери
с деветгодишни акове.
Па си стадото покара,
на вилеят го изкара,
па на дружина думаше:
- Овчери, вие, овчери,
леком карайте стадото,
карайте и възпирайте.
Я ща да ида най-напред,
да иде Стоян да види
има ли конак за юнак
и за стадото подграда,
и за овчери вечеря!
Послушали го овчери,
леком карали стадото,
карали и възпирали.
Отиде Стоян най-напред,
на нови порти потропа.
Невяста млада, убава,
невяста двори метеше,
тя нанавънка излезе.
Стоян невести думаше:
- Невясто млада, убава,
нещо ща да та попитам:
има ли конак за юнак
и за стадото подграда,
и за овчери вечеря?
Невяста кай Стояну:
- Юначе чуждо-чужденче,
яз имам стара свекърва,
да ида да я попитам!
Па са наназад повърна,
та па мами си казала,
а тя булни си думаше:
- Нека да дойдат, булне ле,
че и наш Стоян тъй оди,
тъй оди, Стоян, тъй пита!
Па си стадото вкарая,
като в дворове навлезли,
Стоян си върза кончето,
дето си си го връзваше;
а пушката си закачи,
дето си я закачаше.
Когато било полунощ,
Стоянчовата майчица,
а тя булни си думаше:
- Булне ле, Стоенице ле,
ай да изколим овчери,
стадото да ни остане,
стадото и имането?
Булна си мами думаше:
- Майно ле, стара драгаю,
това ми не чуждинче,
това е, мамо, млад Стоян.
Войнягово, Карловско (СбНУ 46, с. 85).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически
песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст.
Христо Вакарелски. София, 1961.
|