|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
56. ПАША ЕНИЧАРИН И ЯНА ВДОВИЦА
Том ІІІ: Исторически
песни
Ой, хубава Янице довице!
Заръчал е Паша еничарин
да му идат солунски кметове
да ги праша Паша еничарин,
дали можат еничари да са,
да ги пише Паша еничарин,
да ги пише със него да идат,
да ги води на царева войска.
Отпрати си два бързи улака,
два улака, два вредни юнака.
Докараха солунски кметове.
Ка дойдоха солунски кметове,
та на паша потно говорат:
- Бог помага, Паша еничарин!
- Дал Бог добро, солунски кметове!
Че ви праша паша еничарин,
можете ли еничари да сте,
да ви водим с мене да идете,
да ви водим у царева войска?
Кметове му потио говорат:
- Таком Бога, Паша еничарин,
не можеме еничари да сме,
да ни пишеш със тебе да идем,
да ни водиш у царева войска.
Тука има Яница довица,
она има до две мъжки деца,
они можат еничаре да са,
да ги пишеш със тебе да идат,
да ги водиш у царева войска!
Ойдоха си солунски кметове
а он прати два силни улака,
два улака, два вредни юнака,
докараха Яница довица,
па му Яна потио говори:
- Бог помага, Паша еничарин!
- Дал Бог добро, Янице довице,
добре дошла на пашини дворье.
Да те праша паша еничарин:
тизе имаш до две мъжки деца,
те можат ли еничари да са,
да ги пише Паша еничарин
да ги водим със мене да идат,
да ги водим у царева войска.
Като рече Паша еничарин,
като рече, още не изрече,
тогай викна Яница довица:
- Леле, Боже, леле, мили Боже,
се до мене еничарство дошло!
Кога беше първо еничарство,
откараха моего девера,
откараха, та веч и не дойде.
Кога беше друго еничарство.
откараха мойго ступанина,
откараха, та веч и не дойде!
Па сега е дошло пусто, клето,
пусто, клето трето еничарство,
да караят до две мъжки деца!
Проговори паша еничарин:
- Таком Бога, Янице довице,
откарали твойго ступанина,
да го видиш, можеш ли го позна?
А Яна му тихо отговаря:
- Таком Бога, Паша еничарин,
да го видим, че да го познаем,
се прилича на твоето лице.
Паша бръкна у свилени джепи,
та извади тоя ситен бисер,
та го даде Яници довици,
даде й го у свилени скути:
- Земи, Яно, тоя ситен бисер,
та го носи дома на дворове,
да ми чуваш до две мъжки деца!
Дупнишко (ПСп, кн. ХХІІІ-ХХІV, с. 891).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически
песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст.
Христо Вакарелски. София, 1961.
|