55. СТОЙНА ЕНИНЬОВКА И ЕНИЧАРИН СКЛАФ

Том ІІІ: Исторически песни

Танка Стойна Ениньовка!
Прочуло са еничарство,
и дошле са еничаре:
Склаф е паднал у Попови,
момците му по се село.
Склаф си попу проговори:
- Е ти, попе книжовниче,
книжовниче, духовниче!
Ща ти питам, да ми кажеш:
имате ли в село дяца,
в село дяца за зимане
за прямлади еничаре?
Поп си Склафу отговаря:
- Е ти, Склафе, силни Склафе,
нали питаш, да ти кажа,
да ти кажа, да не лъжа.
Кое село дяца нема,
коя гора без пътеки,
коя вода без камане?
Наше село дяца има:
ето тука танка Стойна,
танка Стойна Ениньовка!
И тя има три синове,
и тритя са за зимане
за прямлади еничаре.
Склаф си попу отговаря:
- Е ти, попе книжовниче!
Я да викаш танка Стойна,
танка Стойна Ениньовка:
да доведе три синове,
да ги вида добри ли са,
добри ли са за зимане,
за прямляди еничаре.
Поп повика танка Стойна,
повика е и дошла е.
Склаф си Стойни проговори:
- Е ти, Стойне Ениньовко!
Кажат, имаш три синове
и тритя са за зимане
за прямлади еничаре.
Стойна викна, та заплака:
- Веднъж доде еничарство,
заведе ми хмила брата;
па повтори еничарство -
заведе ми първо либе;
сега третьо еничарство,
да ми земе три синове!
Склаф си Стойни отговаря:
- Танка Стойне Ениньовко!
Мож ли позна мила брата,
позна ли щеш първо либе?
А Стойна му отговаря:
- Ей ти Склафе, силни Склафе!
Не ща позна мили брата,
че бех азе още малка,
на ща позна първо либе,
че бе в гора дърводелец,
дърводелец, самострелец,
та отиде в явор гора,
та отсече явор дърво,
та отфръкна явор треска,
удари го в клета глава
направи му личен белег,
личен белег на главата.
Склаф си попу проговори:
- Е ти, попе книжовниче!
Да сабереш сете момци
сете момци от се село!
Поп си сабра сете момци,
сете момци от се село.
А Склаф си им проговори:
- Свалете си калпаците,
та да види танка Стойна,
позна ли ще първо либе!
А тия го послушаха,
свалиха си калпаците,
калпаците от главите.
Не познала танка Стойна,
не познала първо либе.
Па си Склафу отговаря:
- Е ти Склафе, силни Склафе!
И страх ма е, и срам ма е,
и срам ма е, и грях ма е,
я си свали висок калпак!
Склаф си свали висок калпак,
а то било Стойниното,
Стойниното първо либе.
Познала го танка Стойна,
познала го по белега,
по белега на главата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.