51. РОБИНЯ ИЗБЯГВА С МЪЖА СИ

Том ІІІ: Исторически песни

Пооди Петър надоле
да кара тежка кирия,
тежка кирия олово,
олово коситреново
и тия перя окати.
Та па на майкя говори:
- Мале ле, мила майчице,
да чуваш либе Петкана,
турци да си я не зема!
Кога си Петър отиде,
веднъг са турци надошли,
та си Петкана отвели
Едрине града голема.
Кога си Петър отиде,
мина се девет години,
Петър си дойде на двори,
отдалек иде и ока:
- Излезни, либе Петкано,
излезни, да ме посретнеш!
Излезна майкя негова,
та па на Петър говори:
- Петре ле, море Петре ле,
нели си турци дойдоа,
та си Петкана везеа,
та отнесоа Петкана
Едрине града голема,
на чардаци я качиа.
Петър се назад повърна,
та си е Петър отишел
Едрине града голема,
та па по сокак одеше,
та си Петкана тражеше.
Та па си Петър излезна
по едринските ливади
при тая чешма шарена.
Петкана го е видела
и Петрете си познала.
Па си Петкана думаше:
- Мале свекърво, свекърво,
те стана девет години,
кога съм тува я дошла,
на вода не съм отишла,
са че на вода да идем.
И свекърва й подокна:
- Робини, море робини,
скороте, море робини,
Петкана че иде на вода!
Едни ю стовни носете,
други ю друми метете,
едни ю поли носете,
други ю чадър носете!
Кога при чешма ойдете,
вие ю чадър побийте,
та Петкана, море, да седне,
море, под сенкя да седне!
Робини са я слушали:
едни ю стовни носили,
едни ю двори метеа,
едни ю поли държеа,
едни ю чадър носеа.
Кога на чешма ойдоа,
Петър на чешма чекаше.
Кога си прийде Петкана
на тая чешма шарена
да точи вода студена
и Петър си я улови,
та я на коня укачи,
та си я дома занесе -
на свои равни дворове.
Па си на майкя говори:
- Мале ле, мила майчице,
ете ти, мале, Петкана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.