|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
50. БЯГСТВО ОТ АРНАУТСКО РОБСТВО
Том ІІІ: Исторически
песни
Кад е била първия размирица,
ка вървею голе арнауте,
пушки носе на голо рамене,
сос голе се саблье подпираю;
шо бе старо, све су загубили,
що бе младо, све су заробили -
зарсбише две деца близнета,
закараше доле - долню землю:
едно си е Витан, младо робче,
другото е Мара, бре, робиня.
Та седеше до дън, до Великдън -
ка би на дън, на дън, на Великдън,
свите турци у джамию отидоше,
свите були тевериче чину,
сал остаде Мара, бре, робиня
и остана Витан, младо робче.
Поговори Мара, бре, робиня:
- Леле брале Витан, младо робче,
стига, брале, ти сеище било,
стига, брале, я ащийкя била,
айде, брале, ние да бегамо!
У тебе су ключи от яари,
у мене су ключи от сандъци.
Кажи, брале, що да си грабимо?
- Да грабимо от жълте жълтице -
они су си леки за носенье,
ама су си тежке за броенье.
Да грабимо от бели грошеве,
они су си тежке за носенье,
ама су си леки за броенье.
- Да не карамо враните коньи,
они су си, брале, много лични,
они, брале, нас че да издаду,
че издаду, брале, да гинемо.
Загребали от жълте жълтице,
та бегале, та майкю тражили.
Бабица, Трънско; зап. от 10-годишно момиче (Качановски, с. 517,
№ 210 - "Бегство раба и рабыни из турецкаго рабства").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически
песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст.
Христо Вакарелски. София, 1961.
|