42. ГРАОВКА ГРАБНАТА ОТ ТАТАРИ

Том ІІІ: Исторически песни

Стано граовко, граовко!
Чул ми се Угрин татарин,
що га е чуло, бегало.
Село Граово, Граово,
село Граово не бега,
ньега господар не пуща -
на селянье говори:
- Селянье, море селянье,
бре селянье, селски кметове,
бре седете, не бегайте,
та голем поклон гответе
педесе краве ялове,
шеесе вакли овнове,
шеесе руди рудици.
У село га не пущамо,
под село че га запремо,
под село у ливадето,
под китену китеницу,
под високото ореше!
Па седеше, не бегаше
голем му поклон готвише
педесе краве ялове,
шеесе вакли овнове,
шеесе руди рудице.
У село га не пущише,
под село са га запрели,
под село у ливадето,
под китену китеницу,
под високото ореше.
Три дньи кръстато седеше,
триста си пушке пукнуше,
триста си душе падоше,
триста си коне пукнуше.
Кига било четвърти дън,
па стануше и кренуше.
Що би живо, се подскочи
да гледа Угрин татарин,
и малка Стана изскочи.
Она е девет годин лежала,
та е лице променила,
кико жълта катуница,
кико синя перуника;
та ю е коса капнула,
с тоягу се подпирала,
та е през плот погледала
Па минуше, що минуше,
па мина Угрин татарин.
Едно ми младо татарче,
па се назад обърнуло,
та съгледа малку Стану -
слънце му е огреяло
кико дене на пладнину
Оно дума и говори:
- Надзад ми, надзад, татари,
я се надзад обърнете
да видите кико добро,
кико добро през плот гледа
три дньи кръстато седемо,
триста смо пушке пукнули.
триста смо души убили,
триста смо коня удрили,
още триста нека падну,
това добро не оставям!
Па се надзад повърнуше,
още са три дньи седели,
попленили малку Стану,
па ю далек одведоше -
у татарску църну землю.
Водише ю мало-млого,
мало-млого - девет годин,
зиме по студни ледове,
лете по жежки каменье,
та стана църна татарка.
Па пойдоше в едно село,
в едно село към Граовско.
Сгодило се на голем дън,
на голем дън, на Великдън.
Момите оро играю,
ергеньето оро воде,
невестете песна пою,
момчета камик върляю,
дечица топку играю.
Постояла малка Стана,
постояла, погледала,
поронила дребне сълзе.
Погледаше ю татаре
и на Стану продумаше:
- Мори Стано, малка Стано,
защо рониш дребне сълзе?
Дали ти се нажалило
на невесте за песните,
или ти се нажалило
на момите за орото,
или ти се нажалило
на ергенье за танецо,
или ти се нажалило
на момчета за камико,
или ти се нажалило
на дечица за топкуту?
А Стана им проговара:
- Нито ми се нажалило
на дечица за топкуту,
нито ми се нажалило
на момчета за камико,
токо ми се нажалило,
на момите за орото,
на момците за танецо,
на невести за песните.
Татаре ю говорею:
- Мори Стано, мори Стано,
я се вани на орото,
дваш се, триш се пообърни,
пообърни и попой си!
Послуша ги малка Стана,
па се вати на орото,
завърте се налево, надесно,
па говори малка Стана:
- Я вие си, мили брайкя,
свийте оро на търкало,
погубете татарина
и си мене изробете!
Сви се оро на търкало,
погубише татарина,
та си Стану изробише.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.