|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
36. ТУРЧИН И РОБИНЯ
Том ІІІ: Исторически
песни
Турчин робиня по гора кара,
той на робиня тихо говори:
- Робинчице ле, ти, гола, боса,
ти, гола, боса, ти, гладна, жъдна,
фърли си, фърли мъжката рожба,
дорде ти думам с добрата дума!
Робинчица му тихо говори:
- Кък да я фърля, като ми й мила:
девят съм годян дича нямала,
сега десета година стана,
аз съм добила мъжка рожбица,
мъжка рожбица - малък Иванчо!
Че си окачи под дърво люлка,
та си остави малък Иванчо,
кък го остави и му наръча:
- Нъни ми, люлю, малък Иванчо,
дъждец да роси, да та укъпи,
мечка да мине, да та подои,
вятър да вейне, да та полюля!
Расти, порасти, малък Иванчо,
царството, майка, да си отървеш
от мръсни турци, наши душмани!
Турчин са върло-люто разсърди,
че закла турчин дете и майка.
Бердянски уезд, Украйна (Върбански, с. 631) .
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически
песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст.
Христо Вакарелски. София, 1961.
|