|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
28. РАЗМИРИЛА СЕ ВЛАШКАТА ЗЕМЯ
Том ІІІ: Исторически
песни
Размирила се Влашката земя,
Влашката земя и Богданската,
размирила се, роби робили
и поробили една вдовица,
една вдовица със две дечица:
хубава Станка й гюзелджа Михо.
Завели са ги да ги продават -
Станка продали във Дренополе
за двеста кеси бели грошове,
Миха продали във Цариграда
за триста кеси жълти алтъни.
Че се минало малко ли, много,
малко ли, много, двайсет години,
че тръгна Михо лика да търси,
лика-прилика, да се ожени.
Нийде си Михо лика не найде,
най си намери във Дренополе,
във Дренополе бяла кадъна,
бяла кадъна с българско име,
българско име - хубава Станка.
Как се видели, харесали се,
харесали се и се годили,
и се годили, сватба дигнали.
Мина си малко - една година,
една година и половина,
намери им се мъжка рожбица.
Отговаряше хубава Станка:
- Бре хой те тебе, гюзелджа Михо,
я иди, иди на Узунджово,
на Узунджово, на панаира,
та си откупи стара робиня,
та да ни гледа мъжката рожба.
Гюзелджа Михо той си отиде
на Узунджово, на панаира,
та си откупи стара робиня,
как я откупи и я доведе.
Стара робиня като е дошла,
като е дошла и ги познала.
Окъпала им мъжката рожба,
окъпала я и я повила,
и я повила, в люлка турила,
залюляла я, песен й запя:
"Нани ми, нани, синово дете,
синово дете и дъщерино!"
Като я зачу хубава Станка,
тя си заплака, сълзи порони;
късно станало, Михо си дойде,
Михо си дойде от дюкяните.
Отговаряше хубава Станка:
- Бре хой те тебе, гюзелджа Михо,
гюзелджа Михо, първа първино,
я накарай си стара робиня
да ни залюлей мъжката рожба
и да му запей снощната песен!
Отговаря и гюзелджа Михо:
- Мор хой те тебе, стара робиньо,
да ми залюлейш мъжката рожба
и да запеиш снощната песен!
Стара робиня сълзи порони,
дете залюля, песен му запя:
"Нани ми, нани, синово дете,
синово дете и дъщерино!"
Гюзелджа Михо той си излезе,
той си излезе, в къщи не влезе,
най си отиде на тъмницата,
на тъмницата, при тъмничеря.
- Бре хой те тебе, тъмничерино,
отключи, джанъм, тъмни тъмници.
Дано ми Господ грехове прости,
че аз не знаех, че сестра водя.
Ямболско, зап. в Болград, Бесарабия (Янков, с. 32, № 23).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически
песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006
Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст.
Христо Вакарелски. София, 1961.
|