21. ИЗГРАЖДАНЕ НА ДЕЧАНСКИЯ МАНАСТИР

Том ІІІ: Исторически песни

Знак изпраща сам свети Илия,
изпратил е на сръбски цар Лазар:
- Хей, фала ти, сръбски цар Лазаре,
ако сакаш тука цар да бъдеш,
твое царство млогу силно че е:
де помислиш, тамо че отъвнеш,
сичка земя тизе че владееш!
На тука е царство яко късо,
малку време царство се минува.
Ако сакаш цар небесен да си,
тамо си е царство дълговечно.
Да заградиш край равно Дечинье,
Дечинье че с кале да заградиш -
да направиш един бел манастир,
секому че двойно да заплащаш,
иманьето се да си раздадеш
и тогай че цар небесен да си!
Послуша го сръбски ми цар Лазар,
та си фана до триста дулгере.
Най-первио Миал, млад дулгерин -
он се нае, он че да ги гради,
да загради край равно Дечинье,
Дечинье че с кале да загради,
у Дечинье един бел манастир,
се манастир от мермер каменье.
Кондрат веза дванаесе годин
да загради край равно Дечинье,
да направи един бел манастир.
Тогай стана Миал, млад дулгерин
и сас него до триста дулгере,
отидоа у равно Дечинье,
започеа калето да града.
Тогай прати сръбски ми цар Лазар,
изпратил е Юже Бранковиче,
се иманье он че да изплаща,
и тогай му дума казуваше:
- Хей, фала ти, Юже Бранковиче,
като ойдеш у равно Дечинье,
да събереш сичка сиротиня;
секому че двойно да заплащаш,
че им плащаш дванаесе гроша,
на дулгере по дваесе и пет,
да ги служиш вечер руйно вино.
Че градите край равно Дечинье,
Дечинье че с кале да заградиш,
у калето един бел манастир,
там че туриш свети Стефаниче.
И думахме с Миал, млад дулгерин:
кондрат веза дванаесе годин,
толку годин че да ги градите,
щом че дойда дванаесе годин
и калето готово да бъде,
манастиро че да осветиме.
Доколко ти иманье дотребе,
се че плащам, само право плащай.
Тогай стана Юже Бранковиче
и големо иманье е дигнал
и закарал у равно Дечинье.
Там затече до триста дулгере,
и затече Миал, млад дулгерин,
започели калето да града.
И що беше Миал, млад дулгерин,
размерува за бели манастир.
Тогай стана Юже Бранковиче,
та е събрал сичка сиротиня,
секиму е по двойно заплащал,
се им плащал дванаесе гроша,
на дулгере по дваесе и пет,
и ги служи вечер чаша вино.
Щото беше Миал, млад дулгерин,
он градеше бели манастире,
се го гради от мермер каменье,
а другите калето градеа.
Работна шес години време,
щото беше сръбски ми цар Лазар
и млогу е иманье изпратил.
Бог да бие Юже Бранковиче,
шес години право изплащало,
настанало седмата година,
махна Юже право да изплаща:
що работи сичка сиротиня,
той им плаща вечер една аспра
и им дава по чаша ракиа,
на дулгере дванаесе гроша,
а ониа пари он си зима.
Щото беше Миал, млад дулгерин,
а он се е млогу разсърдило,
защо Юже право не изплаща.
Кондрат беше дванаесе годин,
сам на Миал и Господ помогна,
та ги свърши за девет години;
Дечинье е с кале заградило
у калето един бел манастир,
там му тури свети Стефаниче.
Ка ги свърши Миал, млад дулгерин,
тогай прати Миал, млад дулгерин,
тогай прати едно бело писмо:
"Да ми дойде сръбски ми цар Лазар,
да ми дойде у равно Дечинье,
да прегледа ка сме заградили
и какво сме кале направили,
и каков съм манастир заградил;
градил съм ги от мермер каменье,
та да дойде да го осветиме."
Като чети сръбски ми цар Лазар,
като чети това бело писмо,
а он се е млогу зарадувал,
че три годин нанапред свършили.
Кондрат беше дванаесе годин,
а свършили за девет години,
три години нанапред свършили.
Той е нещо от Бога убаво,
че тамо е само Бог помагал.
Тогай стана сръбски ми цар Лазар,
та отиде у равно Дечинье,
та прегледа край равно Дечинье,
че какво е кале заградено,
у калето един бел манастир,
се е граден от мермер каменье,
та си свети какво ясно сълнце.
Отговара сръбски ми цар Лазар:
- Хей, фала ти, Миал, млад дулгерин,
да честита твоя десна ръка
и честити твоите дружина!
Кондрат веза дванаесе годин,
загради ги за девет години,
три години нанапред загради!
Отговара Миал, млад дулгерин:
- Фала тебе, сръбски цар Лазаре,
само ни е един Бог помагал!
Бог да бие Юже Бранковиче,
че какво му тизе отказува,
секому че двойно да заплаща,
че им плаща дванаесе гроша,
на дулгере по дваесе и пет,
да им дава вечер чаша вино.
А той не сте право да заплаща:
шес години се право изплаща,
се си плаща дванаесе гроша,
на дулгере по дваесе и пет
и ни дава вечер чаша вино;
а три годин еве какво стая,
сиротиня плаче и работи,
че им плаща вечер една аспра
и им дава по чаша ракия,
на дулгере дванаесе гроша,
а парите у него остая.
Отговара сръбски ми цар Лазар:
- Хей, фала ти, Миал, млад дулгерин,
ти нали си калето доградил
и нали си манастир доградил,
ако не е право изплащано,
има тамо който да го съди,
сам че Господ него да го съди.
Тогай окна сръбски ми цар Лазар,
тогай събра сичка сиротиня,
че кои са калето градили
и кои са манастир градили,
що имаше у царо иманье,
сичкото им иманье раздаде.
И тогай им дума казуваше:
- Не жалете, че сте работили,
работили три години време,
че не ви е Юже изплащало;
там че него Господ да го съди,
като не е право изплащало!
Нало айде сички да идеме,
да идеме у бели манастир,
- да съберем владици, попове,
да осветим Дечински манастир!
Тогай стана сичка сиротиня,
щото бея се там работили,
работили до девет години,
и събраа владици, попове,
осветиа Дечински манастир.
Тогай стана сръбски ми цар Лазар,
ка излели из бели манастир,
та ги пои три дни и три нощи,
та ги пои и ги па гощава,
сичкото си иманье издаде.
Тогай стана дома да си ойде,
веднъг му е писмо достигнало,
изпраща му сам свети Илия:
"Хей, фала ти, сръбски цар Лазаре,
що ти рекох и тизека свърши,
ти Дечинье сас кале загради
и направи един бел манастир,
там му тури свети Стефаниче,
раздаде си сичкото иманье
и сега че цар небесен да си.
Ютре рано кърви че проляеш,
че да идеш на бой у Косово,
та че тебе веднъг да погуба,
твоя земя турци че притисна,
твое царство турци че презема
и тогай че цар небесен да си.
Ка му каза, се е така било.
Ютре са го рано погубили,
погубили у равно Косово,
земята му турци притиснали,
царството му турци превезели,
сичка войска са му погубили.
И тогай е цар небесни станал.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2006
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. ІІІ. Исторически песни. Съст. Христо Вакарелски. София, 1961.